Dictum – Pro Bono – 7 май 2025 г.

Независимо, че в обжалваното писмо, категорично да не се отказва процедура по пар. 8 ПР ЗУТ, то само по себе си представлява изричен отказ за започване на такава процедура, още повече, че в самото писмо, административният орган е посочил алтернативна възможност за иницииране на друга процедура по реда на чл. 134 и сл. ЗУТ. Писмото носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, доколкото съдържа отказ за започване на процедура по подадена от заявителя молба, и този отказ непосредствено засяга негови права, свободи и законни интереси.

Под заинтересувани лица по смисъла на чл. 153, ал. 1 АПК се определят страните в съдебно-административното производство. Тук се касае за граждани и организации, чиито права, свободи и законни интереси са или биха били засегнати от административен акт или съдебното решение. Задължението на административния орган е да уведоми всички заинтересувани лица като страни в производството по издаване на индивидуалния административен акт.

Няма заинтересувани страни, когато административното производство се развива между заявителят и кметът на общината, който издава изричен отказ, обективиран в оспореното писмо. Не се стига до издаване на заповед, с която се уважава направено искане, за да се засягат права и интереси на собствениците на УПИ като заинтересувани страни в производството по съдебно обжалване, доколкото с процесното решение се отменя изричен отказ на кмета на общината и преписката се връща за ново произнасяне, съобразно мотивите на обжалваното решение.

Съгласно разпоредбата на пар. 8, ал. 1 ПР ЗУТ след изтичане на срока по пар. 6, ал. 2 и ал. 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищно регулационни планове за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява. В този случай съгласно пар. 8, ал. 2 на ПР на ЗУТ собствениците на такива имоти могат да поискат съгласно т. 3 на посочената разпоредба вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти. Това е основание за изменение на дворищно регулационните планове при условията и по реда на този закон.

Недвижимите имоти, придадени към парцели на други лица, се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила на дворищно – регулационни план – чл. 110, ал. 1 ЗТСУ /отм./. Той има непосредствено отчуждително действие по отношение на недвижимите имоти, като това разместване на собствеността настъпва от деня на влизане в сила на дворищно – регулационния план. Дворищната регулация се счита за приложена обаче след като придаваемите се части са били заплатени или заети от собственик на парцела, към който са придадени (чл. 111 – 114 ЗТСУ отм.).

Съобразно пар. 8, ал. 1 ПР ЗУТ след изтичането на сроковете по пар. 6, ал. 2 и 4 ПР ЗУТ се прекратява отчуждителното действие на влезналите в сила, но неприложени дворищно регулационни планове. По делото не е спорно, че тези срокове са изтекли, а както беше посочено по – горе регулацията не е била приложена. При тези изводи са били налице предпоставките за изменение на плана по пар. 8, ал. 2, т. 3т ПР ЗУТ, както правилно е приел първоинстанционният съд.

С изтичането на определените срокове отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява по силата на пар. 8, ал. 1 ПР ЗУТ. Тогава за собствениците възниква правото да поискат прилагането на съответните хипотези на пар. 8, ал. 2 ПР ЗУТ.