Dictum – Pro Bono – 22 април 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Въпрос
Изискването за притежаване на съвкупност от специфични знания и практически умения в една област, необходими за изпълняването на определена трудова функция в рамките на една или част от професия е изискване за професионална квалификация по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. второ КТ или е изискване за изпълнение на длъжността по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ?
Отговор
Разпоредбите на чл. 328, ал. 1, т. 6 и т. 11 КТ съдържат различни хипотези, които са самостоятелни основания за прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие, които не се дублират. Уреденото в закона ново в исторически аспект основание за прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие – по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ е приложимо при промяна на изискванията за изпълняваната работа, извън тези за образование или професионална квалификация в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, т. е. разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ има предвид промяна на всякакви други изисквания, но не и на тези за образование и професионална квалификация, тъй като по отношение на тях съществува специалното основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. В хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ промяната се отнася конкретно до изискванията за образование и професионална квалификация, а в другата хипотеза по т. 11 – каквито и да са други професионални изисквания – трудов стаж, изискване на владеене на чужд език; компютърна грамотност; придобита правоспособност за управление на МПС и др., но без да се променят изискванията за образование и професионална квалификация, т. е. всички останали общи изисквания, необходими за изпълнението на трудовата функция, които не са свързани с професията и специалността на служителя.
За да се отговори на въпроса дали изискването за притежаване на знания и умения в обособена област в рамките на една или част от професия спада към изискването за професионална квалификация или се отнася към другите изисквания по смисъла на т. 11 на чл. 328, ал. 1 КТ, следва да се изясни значението на понятието професионална квалификация. Уредбата на професионалната квалификация в обективното ни право се съдържа в гл. XI от КТ. Такава уредба се съдържа и в гл. VII от ЗНЗ и в Правилника за приложението му, както и в специални закони /ЗПОПО, ЗВО, ЗППК, ЗЗ и др./ и в множество подзаконови нормативни актове.
Професионалната квалификация, като въпрос непосредствено свързан с трудовите отношения, изразява съвкупността от знания и умения в необходима степен, чрез които е възможно извършването на определена дейност в общественото разделение на труда. Тя изразява равнището на подготвеност на работника или служителя за изпълнението на трудовата му функция, степента на неговата годност и възможност за изпълнение на определен вид работа по конкретното индивидуално трудово правоотношение. Професионалната квалификация на даден работник или служител се изгражда вследствие придобиването на три различни степени на знания и умения /по обхват и дълбочина/ за изпълнение на възложената работа: професия, специалност и квалификация.
Професията е широка сфера на приложение на човешкия труд и очертава отрасловото разделение на труда. Представлява съвкупност от определен обем знания и умения за изпълнение на определен вид работа, предметно обособена част в общественото разделение на труда /лекар, физик, биолог, инженер, юрист и т. н./, усвоявани след обучение в учебно заведение, съобразно действащото законодателство.
Специалността отразява видовото разделение на труда в рамките на професията и очертава знанията и уменията, необходими за изпълнение на определени трудови функции в по-тясна сфера на трудовата дейност, част от професията /лекар – кардиолог; физик – атомна физика; биолог – молекулярен; инженер – проектант; юрист – помощник-нотариус и т. н./. Тя показва по-големите способности за осъществяване на определена относително обособена дейност в границите на професията. Професията и специалността посочват областта на приложение на труда, съответно на областта на знания и умения, които работникът трябва да притежава, за да може да извършва дадена трудова дейност.
Професионалната квалификация е характеристика на сложността на трудовата дейност, изразява равнището и мярката за степента на владеене на знанията и уменията на конкретно физическо лице в рамките дадена професия или специалност. Тя се дефинира като степен на знания и умения по дадена професия или специалност. Професионалната квалификация е правно регламентирана характеристика на работника или служителя. За да може да осъществява трудовата си функция, той трябва да е достигнал определена в нормативен акт или във вътрешен акт на работодателя степен на знания и умения и това да е удостоверено със съответен документ – диплома, сертификат и др. Професионалната квалификация съдържа два необходими компонента, от които се изгражда: знанията и уменията, притежавани от работника/служителя по дадена професия или специалност. Знанията са осъзнатите представи относно съдържанието, вида, последователността на операциите и резултатите от тях, в които дадена работа се състои, а уменията се свеждат до личната способност на работника или служителя да върши нещо, основано на знание и опит. Съответствието на уменията със знанията образува професионалната квалификация, която определя възможностите за изпълнение на конкретната работа в нейната дълбочина. Допълнителни признаци, определящи степента на знанията и уменията са навиците и сръчността, както и опитността в широк смисъл. Човешките способности за извършване на определена работа се определят именно от това, какво той знае относно изпълнението на тази работа и какво от познатото може да върши. Професионалната квалификация определя възможностите за високопроизводителен и ефективен труд и по този начин служи за повишаване на производителността и ефективността на труда.
Или, отговорът на поставения въпрос, който настоящият състав на ВКС дава, е в следния смисъл: изискването за притежаване на съвкупност от специфични и задълбочени знания и практически умения в една област, в рамките на една или част от професия или специалност, необходими за изпълняването на определена трудова функция спада към изискването за професионална квалификация по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. второ КТ, а не към другите изисквания за изпълнение на длъжността по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Въпроси
Кой орган е компетентен да издаде решение за установяване неналичността на депозитите съгласно изискванията на правото на Европейския съюз и приложимото национално законодателство?
Представлява ли неиздаването от страна на БНБ на решение за установяване на неналичността на депозитите в КТБ съществено нарушение на правото на ЕС, пораждащо имуществена отговорност на държавата?
Следва ли да се присъди обезщетение за вреди под формата на законна лихва върху гарантирания размер на депозит при забавено изплащане, въпреки получаването на договорна лихва от банката в периода на забавата?
Отговори
Правото на ЕС обвързва държавата да изпълнява задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза. По силата на принципа за лоялно сътрудничество Съюзът и държавите-членки, при пълно взаимно зачитане, си съдействат при изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите. Държавите-членки вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза – чл. 4, пар. 3 Договора за Европейския съюз (ДЕС).
В случаите, в които държавата, чрез системата на създадените от нея органи на държавна власт, не изпълнява задълженията си, произтичащи от правото на ЕС, както изисква чл. 4, пар. 3 ДЕС, тя следва да носи имуществена отговорност за причинените вреди. Държавата-членка отговаря за увреждащи правните субекти актове, действия или бездействия, които представляват проявление на допуснато от държавните органи достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Принципът за отговорността на държавата, изведен в решенията на СЕС, се прилага по отношение дейността на всички институции на публичната власт.
Решението, че влоговете в търговска банка са неналични, че банката изглежда неспособна по причини, пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати влоговете и че няма да бъде в състояние да направи това в краткосрочна перспектива попада сред мерките по надзор върху кредитните институции за спазване на пруденциалните изисквания. Статутът на Централна банка, който има БНБ по силата на чл. 1, ал. 1 Закона за Българската народна банка (ЗБНБ), я прави компетентен орган по смисъла на чл. 3, пар. 40 от Регламент (ЕС) №575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) №648/2012. Освен БНБ, в системата на държавните органи към онзи момент, както и към днешна дата, няма друг орган, натоварен с изпълнението на такива функции. Затова не е било необходимо изрично законодателно предвиждане за овластяването на национален държавен орган, който да изпълнява задълженията по Регламент (ЕС) №575/2013.
Съпоставяйки приложимото към спора национално законодателство с приложимото съюзно законодателство към месец юни 2014 г., разпоредбата на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, изм. с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г., е транспонирана неточно, за което отговорността е на националния законодател. Тази норма обаче е следвало да бъде приложена от Централната банка, въпреки че законодателят не е изпълнил задължението си да транспонира Директивата в нейната цялост в националния закон. В мотивите на Решение на СЕС по дело С-571/2016 (т. 117 от него) е посочено: „Като се имат предвид всички изложени по-горе съображения, на седмия и осмия въпрос следва да се отговори, че член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/2019 има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите.“ Като не е приложил норма от правото на ЕС с вертикален директен ефект, Управителният съвет на БНБ не е приел съответно решение, с което да установи, че депозитите в КТБ са неналични, макар да е констатирал това в процеса на приемане на оздравителни мерки. В резултат е било забавено откриването на процедурата по изплащането от ФГВБ на депозитите на вложителите в гарантирания размер. Нарушението на Общностното право е съществено, доколкото не са налице извиними обстоятелства да не бъде прието такова решение.
Твърдението, че неиздаването на административен акт, в конкретния случай, е мълчалив отказ, чиято отмяна по реда на обжалването е абсолютна процесуална предпоставка на иска за вреди, съгласно чл. 204, ал. 1 АПК, противоречи на аргумента му, че за БНБ не е съществувало задължение за издаване на решение за установяване неналичността на депозитите в КТБ. От друга страна, както се посочи по-горе в мотивите на съдебния акт, БНБ е следвало служебно да издаде решение за установяване неналичността на депозитите при установяване на предпоставките за това, в който случай институтът на мълчаливия отказ е неприложим. Неиздаването на решението, когато са налице предпоставките за това, се явява незаконосъобразно бездействие на компетентен орган да изпълни нормативно установено задължение. В случая, въз основа на събраните по делото доказателства и от анализа на приложимата нормативна уредба, се установява, че към 27.06.2014 г., както и 5 работни дни преди това, са били налице нормативно установените предпоставки БНБ да издаде решение за установяване неналичността на депозитите в КТБ.
При несвоевременно изпълнение на парично задължение кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Законната лихва се дължи на кредитора по силата на закона, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Размерът на вредите подлежи на доказване, само когато се претендира обезщетение за действително претърпени вреди в по-висок от посочения в чл. 86 ЗЗД размер.
Договорната и законната лихва се дължат на различни фактически и правни основания, като целта им е различна. Договорните лихви са възнаградителни лихви, дължими от КТБ за това, че определена парична сума й е предоставена за ползване за определен период. Те имат характера на граждански плод на капитала. Законната лихва, която има санкционен характер, се начислява върху задължението, респективно вземането на кредитора от длъжника, което не е изпълнено навреме. Поради това не може да се приеме, че начислената на И. договорна лихва за периода на специален надзор частично или напълно обезщетява понесената вреда от забавеното изпълнение на паричното задължение за заплащане на гарантирания размер на депозита му.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Блудство с лице, навършило 14 г., Престъпления против личността
Въпрос
Какви са правомощията на касационната инстанция и кога тя може да постанови оправдателна присъда?
Отговор
Касационната инстанция е съд по правото, а не по фактите. Изключение от това принципно положение е хипотезата на чл. 354, ал. 5, изр. 2 НПК.
Касационното производство има за цел да разглежда правилното прилага на правото, а не да преразглежда фактическите обстоятелства по делото. Основното върху, което се фокусира касационната инстанция е да се провери, дали контролираният съд е приложил правилно закона към установените факти и дали са спазени процесуалните правила.
Безспорно ВКС има правомощията да постанови оправдателна присъда и това е визирано в разпоредбата на чл. 354, ал. 1, т. 2, пр. последно вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК – когато приетата фактическа обстановка не обосновава извършено престъпление или деянието не е извършено, но въпреки това подсъдимият е признат за виновен.
Несъгласието с фактическите констатации на долните инстанции или твърдения за необоснованост на доказателствата сами по себе си не са достатъчни за отмяна на атакувания съдебен акт в касационната фаза.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат