Dictum – Pro Bono – 17 април 2025 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗЗКИ отказът за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация, както и прекратяването или отнемането на издаденото разрешение могат да се обжалват пред ДКСИ в 7 - дневен срок от уведомяване на лицето по чл. 57, ал. 4, съответно по чл. 59, ал. 2 и по чл. 60, ал. 2. По делото не е спорно, че жалбата на Н. от 24.10.2023г. до АССГ е подадена след изтичане на 7 - дневния срок по чл. 62 ЗЗКИ. Спорът между страните е допустимостта й с оглед искането за прогласяване на нищожност на Отнемане на РДКИ №4/13.07.2023г. и приложението на разпоредбата на чл. 149, ал. 5 АПК.

Систематичното място на разпоредбата на чл. 149, ал. 5 АПК е Раздел I (Оспорване на индивидуални административни актове) на глава десета АПК (Оспорване на административни актове пред първата инстанция.) и повелява, че административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето, поради което правилно в оспореното решение ДКСИ е приела, че този срок е относим само за съдебното производство и е приложим само от съд, какъвто ДКСИ не е. Аналогично е и разрешението дадено в разпоредбата на чл. 168, ал. 3 АПК, която предвижда, че нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 -3, но тази разпоредба отново е приложима само от съд, защото е включена изрично в предмета на съдебната проверка, осъществявана от първоинстанционния съд.

ДКСИ е административен орган, част от общата система на органите на изпълнителната власт, но при изпълнение на функциите по упражняване на контрол за правилност и законосъобразност на издадените индивидуални административни актове(чл. 62 -67 ЗЗКИ), ДКСИ не е по - горестоящ административен орган спрямо органите по пар.1, т. 5 ДР ЗЗКИ, защото не е част от общата с тези органи субординирана административна система и не упражнява вътрешноведомствен контрол. В производството по чл. 62 - чл. 67 ЗЗКИ е регламентиран административен контрол, осъществяван от държавен орган с особено място в изпълнителната власт, изрично натоварен от законодателя със специфичната контролна функция върху определена категория административни актове, с оглед особеното естество на възникналите правоотношения при предоставяне на достъп до класифицирана информация (чл. 1, ал. 1 ЗЗКИ), като актът по чл. 66, ал. 2 ЗЗКИ, с който се произнася този орган е административен. Производството по чл. 62 - чл. 67 ЗЗКИ е контролно административно по своя характер, което приключва с издаване на административен, а не правораздавателен акт, поради което и разпоредбата на чл. 149, ал. 5 АПК е неприложима в това производство. Този срок е приложим само от съд. На следващо място противно на доводите в жалбата с посоченото тълкувателно решение е дадено задължително тълкуване, че административното производство пред ДКСИ по обжалване на индивидуални административни актове по реда на чл. 62 - 67 ЗЗКИ, не изключва приложението на общите разпоредби на чл. 34 - чл. 36 и чл. 45 - 46 Глава пета, раздел I АПК, относими към правото на участие на адресата на акта и събирането на доказателства в административната фаза на административното производство пред ДКСИ, при спазване принципа "необходимост да се знае, което опровергава неправилното разбиране на касатора за приложимост на разпоредбата на чл. 149, ал. 5 АПК от Раздел I (Оспорване на индивидуални административни актове) на глава десета АПК (Оспорване на административни актове пред първата инстанция.)