Dictum – Pro Bono – 3 април 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Недействителност, Нищожност, Облигационно право
Въпрос
Кои са критериите за преценка на действителността на клауза за неустойка с оглед съответствието ѝ с добрите нрави?
Отговор
Преценката за съответствие на клауза за неустойка с добрите нрави следва да бъде извършвана при съобразяване на редица критерии, част от които неизчерпателно посочени в мотивите на тълкувателното решение, и които обосновават извод, че клаузата за неустойка е уговорена с цел, излизаща извън присъщите на института на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В частност в мотивите на решението е подчертано, че прекомерността на неустойката, преценявана към момента на неизпълнението чрез съпоставяне с вече настъпилите вреди, не я прави a priori нищожна поради противоречие с добрите нрави. Последното означава, че дори и уговорената неустойка да е прекомерна, клаузата не е недействителна, ако не са налице и други обстоятелства, които да обосновават извод, че в конкретния случай неустойката е уговорена с цел, различна от присъщите ѝ функции.
От значение е наличието и на други обезпечения на задължението - доколкото съществуването на такива, създавайки по-голяма сигурност за кредитора, че вземането му ще бъде удовлетворено, намалява относителното значение на обезпечителната функция на неустойката, при което евентуалната нейна прекомерност, наред с наличието на обезпечения, може да обоснове извод за нищожност. Релевантни са тези обезпечения, чието наличие дублира, оттук и намалява значението, на обезпечителната функция на неустойката. Задатъкът обаче не се кумулира с неустойката за забава, тъй като последиците на задатъка могат да бъдат реализирани само при отказ на изправната страна от договора - чл. 93, ал. 2 ЗЗД, в която хипотеза неустойка за забава не се дължи. Същите съображения се отнасят и до включена в договор клауза за запазване на собствеността, доколкото същата не обезпечава плащането на цената, а гарантира продавача срещу евентуални разпореждания на купувача преди изплащането на пълната цена, поради което наличието на такава клауза не обуславя по-ниска значимост на клаузата за неустойка от гледна точка на обезпечителната ѝ функция. Без значение са и сключени за същия период договор за наем на същата вещ и договор за застраховката ѝ, доколкото за този период собственик на вещта остава продавачът - наемодател, поради което тези договори са свързани с временното ползване на вещта от купувача, който все още не е станал неин собственик, но не и със самия договор за продажба, вкл. процесното задължение за неустойка.
Не обосновава извод за нищожност на процесната клауза уговореният размер от 0,3 % дневно, равняващ се на 109,5 % годишно. Уговорен по този начин, размерът на неустойката е от значение за нейната прекомерност, поради което, както е посочено и в тълкувателното решение, тази прекомерност не прави неустойката a priori нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като преценката за прекомерност не може да се направи към момента на сключване на договора. Отделно този размер от 0,3 % дневно сам по себе си, преценяван с оглед обстоятелствата към момента на сключване на договора, макар и да надхвърля десетократно размера на законната лихва, не може да обоснове краен извод за накърняване на добрите нрави с оглед принципа за свобода на договарянето и при липсата на факти, показващи, че страните са уговорили неустойката с единствена цел извън присъщите на неустойката функции.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Данък добавена стойност, Данъци
Въпроси
Какви са доказателствените изисквания към получателя по доставка при упражняване на правото на данъчен кредит и в каква степен той следва да доказва обезпечеността на своя доставчик?
Допустимо ли е отказване на право на данъчен кредит въз основа на твърдения за относителна симулация на доставка, без да е доказано коя е прикритата сделка?
Отговори
Съдебната практика на СЕС и ВАС безпротиворечиво приема, че не може получателят да отговаря за действията, респ. бездействията на своите доставчици, включително да доказва тяхната обезпеченост за извършване на доставките. В този смисъл са решенията по дела С-80/2011, С-142/2011, С-285/2011, С-324/2011, С-18/2013 и др. на СЕС. Получателят по доставка, за да упражни правото на данъчен кредит е длъжен да установи всички положителни факти, за да докаже реалността на доставката, но от него може да се изисква да представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. Всички други, които изхождат само от доставчика, каквито са тези за неговата обезпеченост да изпълни доставката, както и относно счетоводното отчитане на доставките при него, не може да се вменява в тежест на получателя по доставката да ги доказва. В процесното ревизионно производство ревизираното лице е представило издадените фактури, съпровождащите ги документи, както и хронологически извлечения по счетоводни сметки и писмени обяснения за предмета на доставките.
За да бъде признато на данъчно задълженото лице правото да приспадне начисления му ДДС, е необходимо то да притежава данъчен документ /фактура/, съдържащ изискуемите от закона реквизити, данъкът да е начислен във фактурата във връзка с осъществена облагаема доставка, стоката или услугата да е използвана за следващите облагаеми доставки на получателя. В тежест на лицето, претендиращо това право, е да докаже изброените предпоставки. По принцип, когато те са доказани, правото на приспадане следва да бъде признато. От друга страна, административните и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба /решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/2011, Боник, т. 44/. В случая посочените по-горе предпоставки са доказани от жалбоподателя.
В чл. 6, ал. 1 Закона за счетоводството са посочени задължителните реквизити, които следва да съдържа първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, какъвто документ безспорно представлява фактурата. Това са: 1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри; 2. дата на издаване; 3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя; 4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция. За извършените доставки са издадени фактури, отговарящи на изискванията на чл. 114 ЗДДС, в които данъкът е посочен на отделен ред, начислен е по реда на чл. 86 ЗДДС от доставчиците. Не съществува пречка конкретните параметри на доставката да бъдат посочени в придружаващ фактурата документ. Фактурите са издадени от регистрирани по ЗДДС лица, като получателят също отговаря на това изискване.
Отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че не е установен произход на стоката, съответно за липса на кадрова обезпеченост на доставчици, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С-324/2011 и съединени дела С - 80/2011 и С - 142/2011, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. С какви работници е работил доставчикът и дали е спазил трудовото и осигурителното законодателство не може да се вменява като отговорност на получателя. ЗДДС не обуславя правото на данъчен кредит за получателя на доставката от наличието или не на конкретно ангажирани от изпълнителя работници. В тази връзка следва да се съобрази и решение по дело С-324/2011 (Gabor Toth) на СЕС, в което изрично се сочи, че Директива 2006/112/ЕО не допуска да се откаже правото на данъчен кредит поради това, че доставчикът за строителни услуги не е декларирал наетите от него работници, както и поради неизвършена от получателя по фактурата проверка дали между наетите на строежа работници и доставчика е съществувало правоотношение, без приходният орган да доказва, въз основа на обективни данни, че задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.
За да е налице относителна симулация е необходимо да се докаже коя е прикритата сделка, за разлика от абсолютната симулация. Доказването на относителна симулация изисква да се установи, че страните не са желали сделката, по която е издадена процесната фактура да породи правни последици, а са желали правните последици по прикритата сделка, но такава прикрита сделка не е доказано, че съществува. Това означава, че при твърдения от ревизиращите органи за относителна симулация, те е следвало да докажат коя е прикритата сделка, но както беше изтъкнато това не е сторено нито в хода на ревизията, нито пред първоинстанционния съд.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Наказателен процес, Престъпления против стопанството, Укриване и неплащане на данъчни задължения
Въпроси
Възможно ли е при съизвършителство разпределение на ролите с последователно извършване на деянието, с известен интервал от време, при наличие на предварителен общ умисъл?
Как се определя понятието „неверни сведения“ по чл. 248а НК и как се разграничава от понятията „неистински“ и „невярно съдържание“ на документи?
Възможно ли е помагачите да получат по-тежко наказание от извършителя и от какво зависи това?
Отговори
Съгласно правомощията на ВКС, разписани в чл. 354, ал. 1, т. 2, предл. второ НПК, оправдаването на подсъдим е възможно само при условията на чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, когато деянието не е извършено или не представлява престъпление и то при фактите, установени от решаващите съдилища. Още по-малко касационната инстанция по наказателни дела може да обезсилва съдебен акт.
В правомощията на касационната инстанция е да провери дали са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани със събирането, оценката и проверката на доказателствата, начина на формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд и правилното приложение на закона в рамките на установените фактически положения.
Не всеки отказ на съда да се попълни делото с доказателства съставлява съществено процесуално нарушение. Такова ще е налице само, ако вследствие пасивността на решаващия орган са останали неизяснени обстоятелства, включени в предмета на доказване.
ВКС многократно е имал случаи да отбележи в редица свои решения, че когато въззивният съд не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата по делото, той не е длъжен да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на пъроинстанционната присъда. Това се отнася не само до анализа на доказателствения материал и преценката му за неговата допустимост, относимост и достоверност, но и до други въпроси, решени с присъдата, в т. ч. и досежно гражданския иск, тъй като основанието му в наказателния процес е деянието, предмет на обвинението.
Порокът в мотивите води до отмяна на съдебния акт, само доколкото е съществен и в този смисъл е константната съдебна практика. „Непълнотата на мотивите се свързва с необосноваване на всички или някои съществени за правилното решаване на делото изводи на съда, „противоречието“ трябва да е налице в схващанията на съда, а не само в отделни изрази, а „неяснотата е необходимо да е такава, че да е затруднено разбирането на действителната воля на решаващия орган. Когато съдът е последователен в своите изводи, диспозитивът произтича логично от съобразителната част на решението и изводите по отношение на отделните подсъдими са логично свързани и не противоречат един на друг, какъвто е настоящия случай, изобщо не може да се приеме, че липсват мотиви.
Централната фаза на наказателното производство е съдебната и всички пропуски по доказателствата, допуснати на досъдебната фаза могат да бъда отстранени при разглеждане на делото пред съдилищата. Не случайно разпоредбата на чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК регламентира изрично отстранимите съществени процесуални нарушения, допуснати в първата фаза на наказателния процес, водещи до прекратяване на съдебното производство и връщането му на прокурора и сред тях не се съдържат такива, свързани с отказ на разследващите органи да съберат конкретно поискани доказателства от обвиняемия или неговия защитник.
Очната ставка е способ на доказване, провеждането на която не е задължително, а по преценка на съда. Позитивна преценка би била необходима най –вече, когато съществените противоречията между показанията на свидетели и обясненията на подсъдими касаят факти, които не могат да бъдат проверени чрез други доказателства и доказателствени средства.
При съизвършителството е възможно разпределение на ролите, като дейността може да бъде извършвана последователно, даже с известен интервал от време, стига да е налице предварителен общ умисъл.
НПК не борави с понятието „нова експертиза". Съгласно чл. 144, ал. 1 НПК компетентният орган назначава експертиза, когато за изясняване на някои обстоятелства по делото, са необходими специални знания и в този смисъл, чрез експертизата не може да се установява/неустановява вина. При посочените в чл. 153 НПК предпоставки се назначава повторна или допълнителна експертиза.
Неверните сведения могат да бъдат неверни по произход и по съдържание. Те могат да бъдат писмени и устни. Понятието „неверни сведения“ по чл. 248а НК не следва да се отъждествява с понятията „неистински“ и с „невярно съдържание документи.
Принципно не съществува пречка помагачите да понесат по-тежко по размер наказание, в сравнение с извършителя, като от значение е характерът и степента на тяхното участие.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат