Dictum – Pro Bono – 31 март 2025 г.

Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Граждански процес, Непозволено увреждане, Несъстоятелност, Облигационно право, Разноски, Търговско право
Въпрос
За правото на иск на кредитор с приети вземания за обезщетение за вреди от неправомерни деяния на синдиците на банка в несъстоятелност?
Отговор
Регламентираната специална деликтна отговорност на синдика за виновно причинени при осъществяване на правомощията му вреди на масата на несъстоятелността не изключва общата му деликтна отговорност за обезщетение за вреди от неправомерно поведение при осъществяване на дейността му, претърпени от отделен кредитор на банката в несъстоятелност, т. е. отговорността за вреди извън хипотезите на чл. 35 ЗБН. С оглед принципите и целите на производството по банкова несъстоятелност, специалният закон не урежда хипотезите на отговорност на синдика за причинени вреди на отделен кредитор, когато вредата не е засегнала масата на несъстоятелността. Когато специалният закон не регламентира определени правоотношения, т. е. за неуредените случаи следва да бъде приложен общият закон.
В случая регламентацията на отговорността на синдика и мерките, които могат да бъдат предприети от министъра на правосъдието и съда в производството по общата търговска несъстоятелност (чл. 663 ТЗ), е неприложима, доколкото ЗБН има специални разпоредби на отговорността на синдика на банка в несъстоятелност и съответните мерки, които могат да бъдат предприети от компетентния орган – ФГВБ и БНБ. Наличието на специална и различна правна уредба в ЗБН изключва приложението на чл. 663, предвид разпоредбата на чл. 612, ал. 2 ТЗ и липсата на препращаща норма.
Да се отрече изобщо възможността да бъде ангажирана отговорността на синдика за неизпълнение на негови задължения, в резултат от които са настъпили вреди само в патримониума на отделен кредитор, без законът изрично да ограничава тази отговорност (да регламентира пълен или ограничен функционален имунитет), означава да се отрече правото на увреденото лице да получи защита на свое накърнено субективно право. Подобно разрешение е правно нетърпимо, тъй като се нарушава конституционното право на съдебна защита на признати от закона субективни права (чл. 56 и чл. 117, ал. 1 Конституцията на РБ), както и законовата разпоредба, предвиждаща, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил на друго лице (чл. 45 ЗЗД). Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че за неуредените в ЗБН случаи на причинени от синдиците при осъществяване на правомощията им вреди на отделен кредитор на банката, когато не е засегната масата на несъстоятелността, следва да се приложат правилата на общата деликтна отговорност.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Данък добавена стойност, Данъци
Въпроси
Какви са материалноправните изисквания за прилагане на освобождаване от ДДС при вътреобщностна доставка (ВОД) и как следва да бъдат доказани от данъчно задълженото лице?
Какъв е обхватът и значението на формалните изисквания за доказване на ВОД, включително съдържанието на фактурите и транспортните документи, съгласно националното законодателство и правото на ЕС?
При какви условия неспазването на формални изисквания води до загуба на правото на освобождаване от ДДС, и как се разпределя доказателствената тежест между данъчно задълженото лице и администрацията?
Отговори
Съобразено със съюзното право - чл. 138, пар. 1 и чл. 14, пар. 1 Директива 2006/112/ЕО на Съвета (и интерпретацията му в т. 31 от решението на СЕС по дело С-273/11) е разбирането за прилагане на освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката. При ВОД придобиващият стоките следва да е друго ДЗЛ и данъчно незадължено юридическо лице, действащо на територията на държава членка различна от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоката. Според т. 32 от цитираното решение, прехвърлянето в полза на приобретателя на правото да се разпорежда с материалната вещ като собственик е присъщо на всяка доставка на стоки без да е определящо за вътреобщностния характер на съответната операция.
В т. 30 от решението на Съда по дело С-676/2022 е припомнено, че Директивата за ДДС не съдържа уредба на доказателствата, които следва да представи ДЗЛ, за да се ползва от освобождаването ДДС и затова за държавите членки е задачата да определят условията за освобождаване на ВОД, като при това се осигури ясно прилагане на тези условия и се предотврати всяко възможно отклонение от данъчно облагане, избягване на данъци или злоупотреба. При упражняването на тези правомощия държавите членки следва да спазват основните принципи на правото на Съюза, включително принципите на правна сигурност и на пропорционалност. Цитираното решение отново дефинира материалноправните изисквания за прилагане на освобождаванията – качеството ДЗЛ, прехвърляне на правото на разпореждане като собственик със стоката и физическото преместване на стоките от една държава членка в друга /т. 20 от решението/. Съдът е очертал и хипотезите, в които неспазването на формално изискване може да доведе до загуба на правото на освобождаване от ДДС /т. т. 26-28 от решението/ - участието на ДЗЛ в данъчна измама, застрашила функционирането на общата система на ДДС и нарушение, което препятства убедителното доказване на материалноправните условия (това ограничение е неприложимо, ако администрацията разполага с информация, за да установи, че материалноправните условия са изпълнени).
Националното позитивно право урежда освобождаването на ВОД с прилагане на нулева ставка на ДДС – чл. 53, ал. 1 ЗДДС. При действието на чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с пар. 2 ДР ДОПК за ДЗЛ е тежестта да установи с убедителността на пълното доказване юридическите факти, представляващи основание за освобождаване на ВОД. За насрещното доказване на администрацията не съществува изискване да е пълно.
Дължимо е разграничаване на тежестта на ДЗЛ за докаже несъмнено предпоставките за освобождаване на ВОД от тази на администрацията да установи фактическия състав, пораждащ задължението на доставчика да начисли данъка (съобр. чл. 25, ал. 6, т. 1; чл. 82, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗДДС и чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с пар. 2 ДР ДОПК). С осъществяването на доставката на стока с място на изпълнение на територията на страната възниква изискуемостта на данъка и задължението на доставчика да го начисли, като той е платеца на данъка. При доставка с белезите на вътреобщностна се прилага освобождаването, за да се осигури прехвърляне на данъчния приход в държавата членка, в която се извършва крайното потребление на доставените стоки (вж. т. 57 от решението на Съда по дело С-273/2011 и чл. 402, пар. 1 Директира 2006/112/ЕО на Съвета). В тази връзка прехвърлянето в полза на приобретателя на правото да се разпорежда фактически като собственик с вещта е елемент от сложния юридически факт, пораждащ задължението за начисляване на данъка. Физическото преместване на стоките от една държава членка в друга е правопораждащ юридически факт за прилагане на нулевата ставка на ДДС и е същината на освобождаването на ВОД.
В националното законодателство изискванията за доказване на ВОД са установени с чл. 45 ППЗДДС по препращане от чл. 53, ал. 2 ЗДДС. В двете точки на чл. 45 ППЗДДС са изброени лимитативно две групи от документи, които доставчикът на стоки следва да представи за да докаже наличието на ВОД – документи за доставката и документи удостоверяващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. Представянето на тези документи е формалното изискване за освобождаване на ВОД.
В приложимата редакция на чл. 45 ППЗДДС, т. 2 включва две букви, чиито разпоредби са в действие, когато не е приложена презумпцията по чл. 45а от Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки. При транспорт, извършен от получателя или от трето лице за негова сметка доказването е с транспортен документ или писмено потвърждение от получателя с определени реквизити. Когато транспортът е от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика необходимо и достатъчно е доказването с транспортен документ – чл. 45, т. 2, б. б ППЗДДС.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Наказателен процес, Общоопасни престъпления, Основен състав на отглеждане на растения с цел производство на наркотични вещества
Въпроси
Какви са критериите за приложимост на основанието за възобновяване на наказателно производство по чл. 423, ал. 1 НПК?
Съществува ли процесуална пречка кумулираното искане по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК да обхване и двете основания за проверка на влезлия в сила съдебен акт – по чл. 423, ал. 1 и по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК?
Отговори
Макар в принципен план да не съществува процесуална пречка отправеното искане на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК да кумулира и двете основания за проверка на влезлия в сила съдебен акт – по чл. 423, ал. 1 и по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, в случая компетентността на върховната съдебна инстанция е ограничена до произнасяне по първото от тях. Соченият като постановен в рамките на задочно проведено производство съдебен акт, чиято отмяна по реда на възобновяването се цели, е издаден от окръжен съд като въззивна инстанция и изменя проверената първоинстанционна присъда. Тези факти от гледище на разпоредбата на чл. 424, ал. 1 НПК определят като компетентен да се произнесе по поддържаното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК Софийският апелативен съд. Това е съдът, който трябва да вземе отношение по допустимостта на искането в посочената негова част и евентуално да провери дали и доколко в него се съдържат аргументи в полза на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат