Dictum – Pro Bono – 25 март 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Несъстоятелност, Търговско право
Въпроси
Дали за осъществяване фактическия състав на отговорността по чл. 627 ТЗ е достатъчно да бъде установено обективното изпадане на дружеството в състояние на неплатежоспособност или тя следва да е била външно обективирана чрез спиране на плащанията?
По какъв критерий следва да се преценява вината на управителя – конкретен, спрямо възможностите на конкретния управител да съобрази задълженията си, или абстрактен – спрямо това, което се приема за нормално, обичайно поведение на лицата в подобни случаи?
Положил ли е управителят дължимата грижа, ако е бил в грешка или незнание относно факта на неплатежоспособността и поради това не е подал молба по чл. 626, ал. 1 ТЗ?
Отговори
Отговорността по чл. 627 ТЗ е деликтна и за реализирането й е необходимо да бъдат установени елементите на деликта: 1). противоправно поведение, изразяващо се в неподаване на молба по чл. 625 ТЗ в 30-дневен срок от настъпване на неплатежоспособност/свръхзадълженост на дружеството; 2) вреда за кредитор на дружеството; 3) причинна връзка между бездействието на лицето по чл. 626, ал. 2 ТЗ и настъпилата вреда; 4). вина на делинквента, презюмирана до оборването й съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Константно съдебната практика приема факта на настъпилата неплатежоспособност за обективен и обусловен от осъществяването на два кумулативни елемента, между които трябва да има причинна връзка: неизпълнение на изискуемо задължение от посочения в чл. 608, ал. 1 ТЗ вид и влошено финансово състояние на длъжника, намиращо външно проявление в различни обективни икономически показатели като коефициентите за ликвидност, реализираната печалба и финансов резултат, ползване на заемни средства и зависимост от кредитори.
Обективният характер на признаците на настъпила неплатежоспособност позволява те да бъдат възприети от управителя на дружеството, който организира и ръководи дейността на дружеството (чл. 141, ал. 1 ТЗ), комуто са вменени задължения във връзка със счетоводното й отчитане (чл. 16 ЗСчет.) и който е снабден с неограничен достъп до счетоводните книжа. В това си качество управителят може да формира знание за всеки от факторите, въздействащи върху дейността на дружеството, и за всеки от фактите, отразяващи неговото моментно финансово състояние и прогнозата за развитието му. Поради това задължението му за заявяване на неплатежоспособността възниква от обективното й проявление, изразимо в коефициентите за ликвидност и в другите посочени по-горе икономически показатели, без да е необходимо да е настъпило окончателно спиране на всички плащания към кредиторите на дружеството, какъвто е и отговорът на първия поставен въпрос.
Вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието и неговите последици, а неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица, преценено според естеството на дейността им и условията за извършването й. Управлението на дружеството е дейност по занятие и поради това към нейното извършване са поставени завишени изисквания за качествено изпълнение, както и ограничения, гарантиращи покриването на тези изисквания (чл. 141, ал. 8 ТЗ). От изложеното следва, че отговорността на управителя както пред дружеството, така и пред трети лица за нанесени вреди от лошото управление, вкл. от бездействието за заявяване на неплатежоспособност в предвидения в закона срок, също е завишена и се преценява чрез абстрактния критерий за добрия управител – това е управителят, който е изцяло запознат с финансовото състояние на дружеството, който може да направи анализ на обичайния стопански риск и който активно участва в дружествените дела. Всяко субективно отклонение от този критерий е ирелевантно и не може да доведе до отпадане или смекчаване на отговорността на управителя.
От завишените изисквания към управителя произтича и отговорът на третия въпрос – управителят е виновен за изпадането си в грешка относно факти, имащи обичайно значение към състоянието на неплатежоспособност на управляваното от него дружество, както и за тяхното несвоевременно узнаване. Той не може да се оневини с твърдението за грешка или незнание, тъй като дължимата от него грижа, произтичаща от абстрактния критерий за добрия управител, включва набавянето на необходимата информация и правилното й анализиране.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Въпроси
Налице ли е незаконосъобразност на индивидуалния административен акт, когато основанието за неговото издаване – общ административен акт, е отменено като незаконосъобразно?
Какви са правните последици от отмяната на общ административен акт върху вече издадени индивидуални административни актове, които са били основани на него?
Отговори
Отмяната на основанието, послужило за мотивиране на отказа, само по себе си е достатъчно основание за незаконосъобразност на оспорения акт. Това е така, тъй като и независимо от действието на чл. 180, ал. 1 АПК, то след влизане в сила на съдебното решение, установяващо незаконосъобразност по същество на общия акт, при констатираните негови пороци, обуславящи извод за неговата недействителност (унищожаемост), то налице са били основанията първоинстанционният съд да приложи правилото на чл. 142, ал. 2 АПК, тъй като влязлото в сила съдебно решение е именно такъв нов факт от значение за делото, настъпил след издаване на акта и въздействащ и върху правното действие на този индивидуален административен акт, вкл. и върху породените преди момента на отмяната правоотношения, в които неговото действие е било зачетено като валиден правен акт.
С отмяната на общия акт, който не е обявен за нищожен, не се счита, че същият е бил „правно нищо“, но настъпилите последици дори от неговата унищожаемост (действаща ретроактивно), съществено подкопават материалната законосъобразност на издадените на негово основание индивидуални административни актове. Решение за отмяна на общият акт има конститутивно действие по отношение на всички (чл. 183 АПК) и то с обратна сила заличава последиците на обжалвания общ акт.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Доказване, Наказателен процес, Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции, Противоправно търсене и извършване на теренни археологически разкопки или подводни проучвания
Въпроси
Каква е правната същност на забраната за използване на показания на полицейски служители, събрани преди привличането на лицето към наказателна отговорност, в контекста на чл. 118, ал. 2 НПК?
Каква е правната квалификация на съвкупността от престъпления по чл. 277а, ал. 3 и чл. 277а, ал. 7 НК?
Каква е аналогията между противозаконното държане на оръжие, използвано за извършване на престъпление, и противозаконното държане на металдетектори, използвани за търсене на археологически обекти?
Отговори
Разпоредбата на чл. 118, ал. 2 НПК е изменена със ЗИД на НПК /Доп.-ДВ, бр. 18/2024 г./ като допълнението на текста, видно и от мотивите към законопроекта е по повод решение на ЕСПЧ по делото „Димитър Митев срещу България“ и цели да изключи от допустимите доказателствени източници показания на полицейски служители, които свидетелстват за направени пред тях признания или други обяснения на подсъдимото лице, които са дадени не по предвидения законов ред и преди привличането на лицето към наказателна отговорност, когато не е разполагало с възможност да упълномощи защитник, който да го защитава по обвинението, по което са дадени извънпроцесуалните обяснения. Избраната законодателна техника не променя целта на въведената забрана, която се отнася до съдържанието на събраните от полицейските служители чрез разузнавателна беседа гласни доказателства, а не въвежда забрана за същите лица изобщо да участват в качеството на свидетели по делото за обстоятелства извън горната хипотеза.
Престъплението по чл. 277а, ал. 7 НК е формално, на просто извършване и за реализирането му е достатъчно деецът да държи предмета на престъплението, в инкриминирания случай оръдия, под формата на специални технически средства, които не са регистрирани по предвидения ред в чл. 152, ал. 2 ЗКН и са предназначени за търсене на археологически обекти, за чието предназначение той знае.
Престъпленията по чл. 277а, ал. 3 и чл. 277а, ал. 7 НК са отделни престъпни състави, които не се намират в съотношение на поглъщане, а на съвкупност, поради различния предмет на инкриминираните престъпни състави и разликата в непосредствения обект на защита, към който са насочени.
Престъплението по чл. 277а, ал. 7 НК забранява упражняването на фактическа власт под формата на противозаконно държане или придобиване на оръдия, предназначени за търсене на археологически обекти, при положение, че деецът знае или предполага за това тяхно предназначение, докато съставът на чл. 277а, ал. 3 НК е насочен срещу търсенето без съответно разрешение на същия вид обекти, като е по-тежко квалифициран в сравнение с основния състав по чл. 277а, ал. 1 НК, в случаите когато за инкриминираната престъпна дейност се използва техническо средство.
Обект на престъплението по чл. 277а, ал. 3 НК са обществените отношения, свързани със законосъобразното издирване, идентификация и опазване на археологическото културно наследство, към чиято защита е насочен и този престъпен състав.
Предметът на престъплението по чл. 277а, ал. 7 НК, / в случая оръдие, под формата на метал детектори/ от друга страна е предназначен да послужи или е бил използван като средство на друго престъпление, в настоящият случай за престъпление по чл. 277а, ал. 3 НК.
Хипотезата е аналогична на извършването на престъпление против личността или собствеността с противозаконно държано огнестрелно оръжие, което осъществява състава на чл. 339, ал. 1 НК, като първото престъпление не поглъща противозаконното държане на оръжието, като е налице съвкупност от престъпления, като в първата група престъпления оръжието е средство за извършването им, а за деянието по чл. 339, ал. 1 НК се явява предмет на това престъпление.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат