Dictum – Pro Bono – 20 март 2025 г.

С решение от 04.06.2024 г. по делото „Босев срещу България“ (жалба №62199/19) Европейският съд по правата на човека приел, че страната ни е допуснала нарушения на чл. 6, пар. 1 и на чл. 10 Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (Рим, 4. ХІ.1950 г.). Според европейските съдии правото за справедлив процес на осъдения било накърнено, тъй като въззивният съдебен състав, в частност – неговият председател, не бил безпристрастен при разглеждане на делото по обжалване на осъдителната първоинстанционна присъда, с която Р. Р. Б. бил осъден за клевета. В преценката на европейския орган залегнали двата основни принципа, утвърдени в неговата практиката – субективен и обективен подход. Субективният подход изразявал личните пристрастия и предубеденост на съдията по конкретното дело, докато обективният подход – предложените от националния съд достатъчно гаранции за изключване на всяко основателно съмнение у страните за неговата безпристрастност (пар.54). Съдът изрично отбелязал, че субективният подход не е проявен по конкретното дело и безпристрастността на съдия „П. К.“ (цитат от решението) не се поставя под съмнение (пар.65). Обективният подход обаче е разгледан през призмата на националната процедура. Преценено е, че според българската съдебна практика въпросите за отвод на въззивен съдебен състав могат да бъдат поставени за решаване с касационната жалба и по този начин да бъде удовлетворено или разсеяно убеждението на участник в процеса за предубеденост на предходния съд; и тъй като решенията по дела за клевета били изключени ex lege от касационен контрол, а прокурорът отказал да направи искане за възобновяване, “недостатъците на процедурата по отвод, следвана Софийски градски съд, не са могли да бъдат отстранени от по-висша инстанция“ (пар.74). На това основание ЕСПЧ заключил, че съставът на въззивния Софийски градски съд не бил безпристрастен по смисъла на чл. 6, пар. 1 Конвенцията (пар. 75, пар. 76).

Решенията на ЕСПЧ, както и всяко друго съдебно решение на национален съд, подлежат на изпълнение, а мотивите трябва да разкриват вътрешното съдийско убеждение по убедителен и логичен начин така, че да бъде разбрана действителната воля на съда. В коментирания акт съставът на ЕСПЧ не е развил своето съдийско убеждение по дължимия съвременен стандарт. Мотивите не дават ясен и убедителен отговор за действителните съображения, според които е прието нарушение на чл. 6, пар. 1 от КЗПЧОС, защото субективният подход не е проявен по делото, според европейските съдии, а обективният подход е приложен при неубедителни съображения, според които националната процедура била недостатъчна да удовлетвори породеното у жалбоподателя съмнение за пристрастие спрямо въззивния съдебен състав, понеже страните не разполагали с право на касационна жалба. Сходен е подходът и за приетото нарушение на чл. 10 Конвенцията. От изложението (пар.пар. 95-100) не могат да бъдат открити действителните съображения на ЕСПЧ защо осъждането на журналиста Р. Р. Б. е представлявало държавна намеса в упражняването на свободата му на изразяване, която не е била „необходима в едно демократично общество“ (пар.101) и не е преследвала „легитимна цел“.

Независимо от липсата на нужни качества решението на ЕСПЧ окончателно признава нарушение на чл. 6, пар. 1 и на чл. 10 от КЗПЧОС от страна на българската държава. Настоящият съдебен състав на ВКС счита, че решението по делото „Босев срещу България“ има съществено значение за приключилото наказателно производство от частен характер по обвинение за клевета. Това задължава висшата инстанция да възобнови наказателното дело и да го изпрати на въззивната инстанция за повторното му разглеждане от законен съд.