Dictum – Pro Bono – 19 март 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Граждански процес, Изпълнително производство, Обезпечителен процес
Въпрос
Когато вредата от допуснатото обезпечение е причинена не само от действията на молителя в производството по чл. 390 ГПК, но и от действия на други лица, следва ли отговорността да се разпредели между тези лица?
Отговор
Отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК за вреди, причинени от допуснато обезпечение, е основана на общата гражданска отговорност за непозволено увреждане (чл. 45 ЗЗД), поради което предвид липсата на изрична регламентация относно вредите, приложими са съответно разпоредбите на ЗЗД, и съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди (загуби и пропуснати ползи), които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По иска с правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже всички предпоставки за възникване на отговорността на ответника - наложено обезпечение, неоснователност на обезпечението и вреда, възникнала от него. Подлежат на обезщетяване уврежданията, когато не е имало правно основание от предприемане на исковото производство, съответно от налагане на ограничения по чл. 389 ГПК. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като в този смисъл е налице установена съдебна практика, в която се приема, че според правилото на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, които са в причинна връзка с вредоносното поведение, като съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като изразът "всички вреди" обхваща както вредите, които са настъпили, и тези, които ще настъпят, ако ищецът докаже, че са в причинна връзка с увреждането, и че такива действително са настъпили, или непременно ще се осъществят. Дали по конкретното дело са доказани вреди и причинната връзка между тях и допуснатото обезпечение, се установява във всеки конкретен случай с оглед изискването на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, че обезщетение се дължи за настъпила вреда, пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съгласно чл. 53 ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Касае се за искове за ангажиране отговорността на ответниците по причина, че в резултат на тяхно макар правомерно процесуално поведение - допустимо и уважено от страна на съда искане за спиране предприетото принудително изпълнение като обезпечение на предявен иск, поради неоснователността на иска (установена с влязло в сила решение), взискателните търпят вреди.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Административен процес, Данъчен процес
Въпроси
Допустимо ли е в производството по чл. 147, ал. 3 ДОПК съдът да определи по-кратък срок за представяне на административната преписка от органа, без това да представлява процесуално нарушение?
Представлява ли невръчването на разпореждането за представяне на доказателства на ответника основание за отмяна на съдебния акт поради лишаване от възможност за участие в делото?
Отговори
Спецификите на производството по чл. 147, ал. 3 ДОПК, както и изискуемото ДОПК задължително административно обжалване на РА, въздигнато в абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на съдебно обжалване, изключват приложимостта на разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ДОПК и регламентирания с нея 7-дневен срок за комплектоване на преписката и изпращането й в съда. Поради това с определянето на по-кратък, 3-дневен срок за представяне на административната преписка от органа, съдът не допуска процесуално нарушение, нито е създава препятствие, което страната не би могла да отстрани.
Следва да се подчертае, че в рамките на това производство съдът не е длъжен да указва на страните доказателствената тежест, нито да изисква от тях доказателствата, с които решаващият орган е обосновал своето решение, но не е намерил за необходимо да приложи към административната преписка до съда. В този аспект само по себе си обстоятелство, че разпореждането на решаващия състав за представяне на доказателства не е връчено на ответника, не би могло да го лиши от възможност да участва в делото или да бъде надлежно представляван, или да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В тази хипотеза съдът се произнася в закрито заседание, в което страните нито се призовават, нито участват лично или чрез пълномощник. След като за административния орган не е била осуетена възможността да комплектова административната преписка в цялост с всички относими доказателства, които са мотивирали извода му за просрочие на жалбата по административен ред и поради това е следвало да се намират именно при него, то не е налице нарушаване на съответните правила, нито създаване на препятствие, което страната не е могла да осуети.
Представеното заявление по чл. 101, ал. 5 ЗДДС, с който управителят на дружеството е заявил електронен адрес за кореспонденция, е законоустановено задължително приложение към заявлението по чл. 101, ал. 1 ЗДДС, но не е адрес по чл. 28, ал. 2 ДОПК за получаване на съобщения и актове по Кодекса, който лицето не е длъжно, а има право да посочи.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Престъпления против реда и общественото спокойствие, Хулиганство
Въпрос
Какви действия могат да се квалифицират като блудство?
Отговор
При блудството се касае до такава категория действия, които разумно могат да се оценят като такива със сексуален характер и целят полова възбуда или полово удовлетворяване. Те се изразяват във вид телесна интервенция, която е с такава насоченост и естество, че би могла да предизвика полова възбуда или удовлетворение както у дееца, така и в пострадалия или в двамата. Във всички случаи, постигането на целта (половото желание или удовлетворение), е несъставомерен признак от състава на престъплението и би могъл да се отчита единствено при индивидуализация на наказанието.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат