Dictum – Pro Bono – 18 март 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Граждански процес, Наследствено право, Подсъдност
Въпрос
Кой е местно компетентният първоинстанционен съд, който да се произнесе по обективно съединени искове с правни основания чл. 42 ЗН – за прогласяване нищожност на саморъчно завещание, чл. 43, б. а и б. б ЗН – за унищожаване на завещанието и иск за собственост на имоти, останали в наследство от завещателя, когато исковете са местно подсъдни по правилата на чл. 109 ГПК и чл. 110 ГПК на различни първоинстанционни съдилища?
Отговор
Подсъдността по чл. 109 ГПК е абсолютна и за нея съдът следи служебно. Относно подсъдността по чл. 110 ГПК е приложим чл. 119, ал. 4 ГПК и за нея съдът следи само, ако в срок е направено възражение от ответника. При тази правна уредба следва, че при предявени в условията на обективно съединяване искове по чл. 42 ЗН и чл. 43 ЗН и иск за собственост, спорът трябва да бъде разгледан от местно компетентния съд, определен по правилото на чл. 109 ГПК /съдът по местонахождението на недвижимия имот/, ако в срок не е направено възражение за местна неподсъдност на спора по исковете за унищожаване на завещанието. Същият съд е местно компетентен да разгледа спора и в хипотезата на направено възражение за местна неподсъдност на исковете по чл. 42 ЗН и чл. 43 ЗН. В този случай съдът, произнасяйки се по възражението за местна неподсъдност, е длъжен да съобрази разпоредбата на чл. 210, ал. 2, предл. второ ГПК, защото при уважаването му разглеждането на исковете ще се раздели в отделни производства, предвид абсолютния характер на подсъдността по чл. 109 ГПК. По силата на чл. 210, ал. 2, предл. второ ГПК не се допуска разделяне на искове, които се намират във връзка с предмета на делото, освен ако подлежат на разглеждане по реда на различни производства. Исковете по чл. 42 ЗН и чл. 43 ЗН и исковете за собственост подлежат на разглеждане по реда на общия исков процес, като е налице и връзка помежду им, тъй като исковете за нищожност и унищожаване на завещание са от обуславящо значение за изхода от спора за собственост на имотите, останали в наследство от завещателя. Следователно по силата на чл. 210, ал. 2, предл. второ ГПК предявените обективно съединени искове за нищожност и унищожаване на завещание и за собственост не подлежат на разделяне и направеното възражение за местна неподсъдност на спора по исковете по чл. 42 и чл. 43 ЗН ще е неоснователно.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Данък добавена стойност, Данъци
Въпроси
Налице ли е нарушение на принципа ne bis in idem при налагане на имуществена санкция и запечатване на търговски обект за едно и също данъчно нарушение?
Допуска ли правото на Европейския съюз национална правна уредба, която предвижда кумулиране на административни мерки и санкции без координация между производствата?
Съответства ли налагането на едновременно две санкции на принципа на пропорционалност, когато една от тях би била достатъчна за постигане на целите на законодателството?
Отговори
Необходимо е да се съобрази задължителното тълкуване, дадено с Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/2021, че чл. 273 Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, което трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение.
В т. 56 от решението СЕС посочва, че принципът на пропорционалност изисква кумулирането на процедури за търсене на отговорност и санкции да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от приложимата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели.
Проверката за законосъобразност на НП и ПАМ се осъществява по различен ред и пред различни съдилища, като производствата не могат да бъдат координирани и са самостоятелни едно от друго. Това обстоятелство не позволява да се гарантира, че тежестта на наложените санкции съответства на тежестта на установеното нарушение и обуславя извод за материална незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ.
В тежест на административния орган е да прецени коя от двете мерки ще има превантивен и превъзпитателен ефект за нарушителя и да я наложи. Всяко друго действие, което кумулира мерките на административна принуда за неизпълнение на едни и същи данъчни задължения, макар и допустимо според националната правна уредба, е несъвместимо с правото на ЕС съгласно решението на Съда на ЕС по дело С-97/2021 и не следва да се прилага.
Практиката на ВАС, съгласно която налагането на имуществена санкция и ПАМ е допустимо и не противоречи на принципа на пропорционалност е формирана преди цитираното по-горе решение на СЕС. Актуалната практика на ВАС приема, че независимо от националната уредба, която допуска кумулация на мерките на административната принуда и на административното наказване за неизпълнение на едни и същи данъчни задължения, същата не следва да се прилага, тъй като е несъвместима със съюзното право, както е посочено по дело С-97/2021 г.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Непредпазливо убийство вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, Престъпления против личността, Убийство
Въпроси
Каква е правната същност на умишленото причиняване на телесна повреда в контекста на последващите усложнения и смърт?
Какви са правните последици от недопускането на изменение на обвинението след приключване на първоинстанционното съдебно следствие?
Отговори
Като е приел, че подсъдимият е причинил умишлено по-леко по вид увреждане от поддържаното от държавното и частното обвинение и приетото от ОС – Плевен, от което впоследствие са настъпили по-тежки усложнения и смърт, които деецът нито е желал, нито е допускал и е ангажирал отговорността му за непредпазливо последвала смърт по чл. 124, ал. 1 НК във връзка с лека телесна повреда, защото само тя е причинена умишлено, без да коментира и отстрани противоречията и неяснотите в заключението на вещите лица от състава на повторната СМЕ и физическа експертиза във връзка с изрично допуснатата от тях възможност без приноса от последвалия удар от свидетеля А., само от удара на подсъдимия, пострадалият да получи по – лека травма от тази, която неизбежно е довела до смъртта му, въззивният съд е извел преждевременни правни изводи без да направи дължимия доказателствен анализ и без да аргументира убедително до какво конкретно телесно увреждане съобразно разграниченията в ППВС №3/27.09.1979 г. и Решение №8/20.III.1990 г. по н. д. №85/89 г., ОСНК, е довел всеки от двата установени по делото удара и конкретно дали се касае за независимо извършителство или съучастническа дейност (каквото обвинение по делото няма и не може да има поради преклудираната с приключването на първоинстанционното съдебно следствие възможност за изменение на обвинението по реда на чл. 287 НПК).
Видеозаписите от технически средства са „най-коректния и безпристрастен носител на доказателствена информация, защото запаметяват и възпроизвеждат реалността, без да са повлияни от субективни емоции и нагласи“.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат