Dictum – Pro Bono – 13 март 2025 г.

Прекия осъдителен иск по чл. 538, ал. 1 ТЗ или установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане срещу издателя по запис на заповед или неговия авалист се прилага специалната тригодишна давност по чл. 531, ал. 1 ТЗ, а не общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, включително в хипотеза на наведено релативно възражение от ответника, съответно твърдение от страните за различни каузални правоотношения, спрямо които се поддържа, че записът на заповед има обезпечителна функция. В случаите, когато издателят на менителничния ефект извежда недължимостта на вземането по абстрактната сделка от погасяването по давност на обезпеченото с нея каузално притезание, тази защитна теза не представлява по своя характер възражение за погасяване по давност на самия менителничен иск.

Необходимостта съдът да обсъди релативните възражения, свързани с каузалното правоотношение, се отнася и до възраженията за изтекла давност по вземанията, обезпечени с издаването на ценната книга. Изсрочването по давност на вземането по каузалното правоотношение е от значение за възможността същото да бъде събрано принудително, като законът не допуска предварителен отказ или удължаване на давностния срок, едностранно или по уговорка. Ефектът на давността засяга и обезпеченията на кредитора, като не следва да се допуска чрез менителнични сделки императивните правила на закона да бъдат заобикаляни. Такава менителница попада под санкцията на чл. 465 ТЗ, поради което, дори и кредиторът да разполага със запис на заповед при уговорен в своя полза срок на предявяване от по-късен спрямо изискуемостта на обезпеченото вземане момент, щом записът е издаден за обезпечаване изпълнението на парично задължение, падежът на което е настъпил, поемателят на ценната книга следва да упражни правата си по менителничната сделка не само в краткия давностен срок съгласно чл. 537, вр. чл. 531, ал. 1 ТЗ, но и преди да изтече давността по обезпеченото вземане. Съдът разглежда заявените от ответника-длъжник релативни възражения, като например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по каузалното правоотношение, но очертаният кръг възражения не изключва възражението за изтекла обща петгодишна или специална кратка погасителна давност като правопогасяващо възражение по отношение на обезпеченото вземане именно когато специалната тригодишна давност по менителницата не е изтекла.

Когато длъжникът по запис на заповед - ответник по предявен иск по чл. 422 ГПК, е направил възражение за погасяване по давност на менителничния иск, давностният срок започва да тече от падежа на вземането по записа на заповед, а когато ответникът е направил релативно възражение за недължимост на вземането по записа на заповед поради погасване по давност на обезпеченото със същия вземане, началото на давностния срок започва да тече от настъпване на изискуемостта, респ. от възникване на обезпеченото вземане.