Dictum – Pro Bono – 10 март 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Недействителност, Нищожност, Облигационно право
Въпрос
Какво е правното основание на иска, с който се претендира недействителност/нищожност на двустранен възмезден договор, сключен чрез представител от продавача при твърдения на ищците – негови наследници, за нееквивалентност на насрещните престации по договора?
Отговор
Във всички случаи когато ищецът, позоваващ се на нееквивалентност на насрещните престации по двустранен възмезден договор като основание за недействителност на последния, е сключил този договор чрез представител (по закон и/или по пълномощие), правното основание на иска е по чл. 40 ЗЗД. В практиката последователно се приема, че представителят изразява своя собствена воля при извършването на съответната правна сделка или действие и именно неговото волеизявление е от значение за пораждането на целените правни последици, които настъпват направо в правната сфера на представлявания. Съгласно разясненията в мотивите към т. 3 от цитирания тълкувателен акт, уговаряйки с насрещната страна по договора нееквивалентни престации – в случаите, когато престацията на представляваната страна по договора е на по-висока стойност от насрещната престация и неравностойността не е незначителна, представителят и насрещната страна по договора могат да се споразумеят във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД, ако действат недобросъвестно.
Фактическият състав на недействителността по чл. 40 ЗЗД не включва преценка дали са накърнени добрите нрави, а дали действително, обективно са увредени интересите на представляваната страна по договора, както и дали действалият от нейно име представител и насрещната страна по договора са добросъвестни или не, т. е. дали са осъзнавали, че увреждат представлявания или не са. Преценката както за наличие на увреждане интересите на представлявания (т. нар. „обективен елемент“ от фактическия състав на недействителността по чл. 40 ЗЗД), така и за недобросъвестност едновременно на представителя и на насрещната страна по договора („субективен елемент“ на този състав), се извършва предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички случаи – към момента на сключването на договора, като тежестта за доказване е за представлявания.
Във връзка с горните съображения в практиката се извежда становището, че основанието по чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД може да намери приложение в случаите, в които ищецът отново се позовава на нееквивалентност на насрещните престации по един двустранен договор, но е сключил този договор лично, а не чрез представител.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Въпроси
Каква е правната природа на заповедта, с която е забранено движението на пешеходци и ППС в определен участък, и представлява ли тя нормативен административен акт?
Компетентен ли е кметът на общината да издава подзаконови нормативни актове съгласно действащото законодателство?
Кой съд е родово и местно компетентен да разгледа жалбите срещу оспорената заповед и допустимо ли е произнасяне от съд, който няма родова подсъдност?
Отговори
Съгласно чл. 75, ал. 1 АПК нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. Разпоредбата на чл. 76, ал. 1 АПК сочи, че нормативни административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи. Според чл. 6 ЗНА Министерският съвет издава постановления, когато приема правилници, наредби или инструкции; както и когато урежда съобразно законите неуредени от тях обществени отношения в областта на неговата изпълнителна и разпоредителна дейност. Член 8 ЗНА предвижда, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение.
Така очертаният нормативен регламент сочи, че кметът на общината не е сред органите, предвидени от Конституцията или от закон, които могат да издават нормативни актове. Кметът не само не разполага с компетентност да издава подзаконови нормативни актове, но и оспорената заповед не притежава белезите на такъв. Със същата е забранено движението на пешеходци и ППС в посочения участък, но не е създадена административноправна норма и то с многократно правно действие. С оспорения акт еднократно е разпоредена забрана за движение, която засяга права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, поради което и по аргумент от 65 АПК същият представлява общ административен акт.
По аргумент от чл. 132, ал. 1 АПК, на административните съдилища са подсъдни всички административни дела с изключение на тези, подсъдни на Върховния административен съд. Сред тях не попадат оспорванията на общи административни актове, поради което родово компетентен като първа инстанция по тези жалби е именно административния съд. Съгласно чл. 133, ал. 3 АПК делата по оспорване на общи административни актове се разглеждат от административния съд, в района на който е седалището на органа, издал оспорения акт. В случая това е Административен съд - Добрич, който е родово и местно компетентен по предявеното оспорване и на когото същото е следвало да бъде изпратено по компетентност. Вместо да стори това, тричленният състав се е произнесъл по обжалване, което не му е родово подсъдно, в резултат на което е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. На основание чл. 135, ал. 2 АПК жалбите срещу атакуваната заповед следва да бъдат изпратени по компетентност на АС- Добрич.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Лишаване от живот при професионална непредпазливост, Престъпления против личността, Убийство
Въпроси
Субекти на престъплението по чл. 123 НК могат ли да бъдат лица, които не са на работа по време на злополуката, ако неправомерните им действия са свързани с нарушаване на правилата за охрана на труда?
Какви са условията за наличие на общественоопасно и противоправно бездействие при отговорност за извършване на нарушения, свързани с безопасността на труда?
Как трябва да бъде установено, че деецът не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици, за да се приложи разпоредбата на чл. 15 НК?
Отговори
Субекти на престъплението по чл. 123 НК могат да бъдат лица, които по време на злополуката не са били на работа поради различни обстоятелства, щом като тя е настъпила вследствие на допуснати от тях нарушения на правила за охрана на безопасността на труда при условие, че не е прекъсната причинната връзка между поведението им и настъпилия резултат, което в процесния случай е налице. От значение за отговорността на подсъдимия е единствено фактът, че извършените от него нарушения на вменените му по реда на Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи (ПБЗРЕУЕТЦЕМ) задължения за осигуряване на безопасността на труда се намират в пряка причинно-следствена връзка със смъртта на пострадалия, като е без значение фактът, че към момента на злополуката подсъдимият не се е намирал на работното си място.
За да бъде противоправно едно бездействие, е необходимо общественоопасно и противоправно въздържане от действие, при определени условия от лица, които имат съответно задължение да извършат конкретното действие. Съгласно нарушените правила на чл. 84, чл. 417 и чл. 419 Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи по електрически мрежи, подсъдимият като изпълнител на работата по смисъла на този правилник е имал множество задължения, свързани с безопасността на труда, посочени в нарушените разпоредби. Не може да се приеме, че той не е имал задължения по осигуряване на безопасни условия на труд по отношение на пострадалото лице поради отсъствието на сключен граждански или трудов договор. Лицето, осъществяващо контрол за безопасност на труда при осъществяване на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, носи наказателна отговорност за осъществяване на състава на чл. 123 НК, дори когато работата е възложена въз основа на устна договорка.
За да бъде приложена разпоредбата на чл. 15 НК, вследствие на което би се стигнало до оправдаване на подсъдимия, е необходимо да се установи, че деецът не е бил длъжен и в конкретния случай не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици.
Броят на извършените нарушения при осъществяваната от подсъдимия правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, тяхното естество и тяхната относителна тежест не са елемент от състава на престъплението и поради това няма пречка да бъдат ценени като отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат