Dictum – Pro Bono – 7 март 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Недействителност, Нищожност, Обезпечения, Облигационно право
Въпрос
Продължава ли да съществува за ипотекарния кредитор ипотечно право върху имот, ако след учредяването на това ипотечно право, по предявен от първоначалния собственик на имота срещу ипотекарния длъжник иск е постановено и влязло в сила решение за унищожаване поради измама на договора за покупко-продажба, сключен между първоначалния собственик и ипотекарния длъжник?
Отговор
По дело за установяване валидността, съответно нищожността на ипотека, водено срещу ипотекарен кредитор, спрямо който решението за унищожаване на договора, по силата на който ипотекарният длъжник е придобил право на собственост върху ипотекирания имот, няма сила на пресъдено нещо, ипотекарният кредитор може да възрази, че ищецът по делото, по което е постановено конститутивното съдебно решение, не е имал потестативно право да иска унищожаване на договора. При направено такова възражение от ипотекарния кредитор, по делото за нищожността на ипотеката отново следва да бъдат доказани фактите и обстоятелствата, обуславящи унищожаемостта на договора.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Административна дейност и услуги, Пазарни и секторни регулации, Транспорт
Въпроси
Как се прилага материалният закон при квалифицирането на моторното превозно средство като излязло от употреба? Кои са задължителните предпоставки за определяне на едно моторно превозно средство като излязло от употреба съгласно приложимите нормативни актове? Законосъобразна ли е издадената заповед за принудително преместване на автомобила?
Отговори
Съгласно пар.2, т. 7, б. Б от ДР НУОПОЧТСО "Излязло от употреба МПС" е отпадък по смисъла на пар. 1, т. 17 от допълнителните разпоредби на ЗУО, отговарящ на едно или повече от следните условия, а именно моторно превозно средство, на което не е заверен знакът за технически преглед съгласно чл. 32д Наредба №I-45/2000 г. за повече от три месеца от определената му дата за следващ преглед за проверка на техническата му изправност в случай че то се намира върху държавна или общинска собственост. Съгласно чл. 147, ал. 3 Закона за движение по пътищата пътните превозни средства подлежат на периодичен преглед за проверка на техническата им изправност, както следва: превозните средства от категория N1 и превозните средства от категория М1, с изключение на леките таксиметрови автомобили, къмпинг-автомобилите и линейките – преди изтичане на третата и петата година от датата на първоначалната им регистрация като нови, след което всяка година.
За да се приеме, че едно МПС е излязло от употреба следва да се налице две условия съгласно пар. 2, т. 7, Б. Б, а именно знакът за технически преглед съгласно чл. 32д Наредба №I-45/2000 г. да не е заверен за повече от три месеца от определената му дата за следващ преглед за проверка на техническата му изправност и автомобилът да се намира върху държавна или общинска собственост.
Тримесечният срок по посочената норма следва да се брои считано от денят, в който автомобилът вече е без валиден стикер за техническа изправност. Едва след изтичането на този срок и при наличие на другите законови предпоставки едно МПС може да се квалифицира като излязло от употреба.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Доказване, Наказателен процес, Общоопасни престъпления, Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи
Въпроси
Какви са правомощията на касационната съдебна инстанция относно обсъждането на доказателствени материали?
Какви критерии следва да бъдат удовлетворени, за да се допуснат доказателства на заседанието по чл. 327 НПК?
Кои изисквания налага разпоредбата на чл. 137, ал. 2 НПК относно поемните лица?
Отговори
Предвид установения в НПК касационен контрол върховната съдебна инстанция няма правомощия да обсъжда доказателствените материали по същество и да формира нови фактически изводи и собствени констатации за доказаност или недоказаност на обвинението, извън предвидената в чл. 354, ал. 5 НПК хипотеза, която не е налице. Принципно, както нееднократно е посочвано в съдебната практика, оправдаването на обвиненото лице при първо разглеждане на делото от касационната инстанция е постижимо, ако приетата за установена фактология във въззивното решение не обуславя съставомерно поведение.
Заседанието, регламентирано в чл. 327 НПК, за допускане на доказателства има за цел оптимална предварителна подготовка на същинското съдебно заседание. Така въззивният съд може своевременно да прецени направените с жалбата/протеста доказателствени искания и при тяхното допускане да предприеме необходимите действия за обезпечаване на събирането им. Провеждането на това заседание се осъществява и при действието на изискването по чл. 107, ал. 2 във вр. с чл. 13, ал. 1 НПК за служебно събиране на доказателствени материали по почин на съда, когато това се налага за разкриване на обективната истина. Преценката на решаващия второинстанционен състав за допускане на доказателствата (по искане на страните или по служебен почин) е негово суверенно правомощие и изразява вътрешното му убеждение относно необходимостта от разширяване на доказателствената основа чрез събиране и проверка на факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване.
Несъмнено, доказателствата могат да бъдат поискани от страните и по-късно в съдебното заседание, тъй като допускането им не е обвързано със срокове, съобразно принципната норма на чл. 107, ал. 4 НПК.
Разпоредбата на чл. 137, ал. 2 НПК поставя пред избора на поемните лица две отрицателни изисквания – лицата да нямат друго процесуално качество и да не са заинтересовани от изхода на делото.
Процесуалният закон не ограничава възможността на подсъдимия и неговата защита, независимо че не са упражнили правото си на жалба, да изразят становище по подлежащите на доказване факти и да ги подложат на собствена интерпретация.
Приложението на чл. 343а, ал. 1, б. б НК препраща към ал. 1, б. в на чл. 343 НК, в която хипотеза престъпният резултат обхваща единствено причиняване на смърт на едно лице.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат