Dictum – Pro Bono – 5 март 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Граждански процес, Наследствено право, Недействителност, Нищожност, Нотариални производства, Облигационно право
Въпрос
Посочването на наименованието на населеното място при съставяне на едно нотариално завещание от нотариус, който има компетентности в този район, представлява ли достатъчен реквизит на завещанието по смисъла на чл. 24, ал. 2, изр. 2, предл. първо-во ЗН, без да е конкретизиран адресът на съставяне, съответно непосочването на точния адрес (улица, номер) в този случай или посочването на грешен такъв (при вярно населено място), съставлява ли достатъчна причина по смисъла на чл. 42, б. б вр. чл. 24, ал. 2, изр. 2, предл. първо-во ЗН нотариалното завещание да се приеме за нищожно?
Отговор
Нормата на чл. 24, ал. 2 ЗН урежда изискванията за форма на нотариалното завещание, чийто фактически състав включва следните елементи: устно изявяване на волята на завещателя; записване на изявената воля от нотариуса; прочитане на записаното; отбелязване изпълнението на тия формалности, означаване на мястото и датата на съставянето му и подписване на завещателния акт от завещателя, свидетелите и нотариуса. Липсата само на някой от тези елементи на формата води до нищожност на завещателното разпореждане по смисъла на чл. 42, б. б ЗН. Изискването в завещателния акт, изготвен от нотариуса, да бъде посочено мястото на съставяне на завещанието, е необходимо с оглед преценка дали нотариусът е действал в границите на своя нотариален (териториален) район. Действително, съгласно чл. 570, ал. 2 ГПК завещанията могат да се извършват от всеки нотариус без оглед на връзката между района на неговото действие и нотариалното удостоверяване, т. е. могат да се извършват от всеки нотариус независимо от местонахождението на недвижимия имот, предмет на завещанието, но нотариусът не може да отиде в района на друг нотариус и там да извърши завещанието, тъй като това би нарушило разпоредбата на чл. 573, ал. 1 ГПК, според която нотариусът не може да извършва нотариални действия извън своя район, и би довело до недействителност на нотариалното завещание съгласно чл. 576 вр. чл. 573, ал. 1 ГПК (нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши). Точното описание на мястото, където завещанието е извършено (ако не съвпада с кантората на нотариуса), в смисъл на конкретизиран административен адрес, и пълното му и вярно обозначаване, обаче, няма значение, щом населеното място е в териториалния район на нотариуса. Ако отбелязването на населеното място не е достатъчно за преценка на местната компетентност, е необходимо да се отбележи и общината.
Приема се в практиката на ВКС и това, че нотариалните действия са формални действия и трябва да се извършват при спазване на установените законна форма и ред. Не при всяко обаче погрешно или липсващо отбелязване на обстоятелства при нотариалното удостоверяване, е налице нищожност по смисъла на чл. 576 ГПК, съответно липса на предписана от закона форма. Примери в това отношение в съдебната практика са разглеждани относно индивидуализацията на лицата, които участват в производството, както и относно елементите от датата на съставяне на акта - ден, месец или година. В тези случаи се приема, че изводът следва да се формира при преценка на цялостното съдържание на нотариалния акт, а не от записаното в отделни негови части. Същото принципно разрешение следва да се приложи и когато при съставяне на нотариално завещание извън кантората на нотариуса не е означен точният административен адрес на мястото на съставяне, като улица и номер, или пък е означен погрешен адрес при вярно посочено населено място. В този случай посочването на населеното място, което е в границите на териториалния район на нотариуса, съставил нотариалното завещание, следва да се счете за достатъчен реквизит на завещанието по смисъла на чл. 42, б. б вр. чл. 24, ал. 2 изр. 2, предл. първо-во ЗН и причина същото да не бъде обявявано за нищожно, щом от съдържанието на акта може да се установи мястото на съставянето му и то е в границите на териториалния район на съставилия го нотариус. Спазването на законовите изисквания следва да се тълкува в полза на действителността на акта.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Европейско финансиране, Обществени поръчки, Пазарни и секторни регулации
Въпроси
Налице ли е нарушение на чл. 49, ал. 1 ЗОП, когато възложителят не раздели обществената поръчка на обособени позиции, или тази разпоредба касае единствено съдържанието на техническите спецификации?
Изисква ли се от възложителя да изложи мотиви за неразделянето на обществената поръчка на обособени позиции по смисъла на чл. 46, ал. 1 ЗОП и кога липсата на такива мотиви може да се квалифицира като нарушение?
Отговори
Разпоредбата на чл. 49, ал. 1 ЗОП регламентира, че техническите спецификации трябва да осигуряват равен достъп на кандидатите или участниците до процедурата за възлагане на обществената поръчка и да не създават необосновани пречки пред възлагането на обществената поръчка в условията на конкуренция. В пар. 2, т. 54 ЗОП е дадено легално определение на понятието "технически спецификации". При обществените поръчки за доставки, както е в конкретния случай, те са спецификация във вид на документ, в който се определят изискваните характеристики на продукта, като равнище на качество, работни характеристики, приложение на продукта, безопасност или размери, включително съотносими към продукта изисквания по отношение на наименованието, под което се продава, терминология, символи, изпитване и методи на изпитване, опаковане, маркиране и етикетиране, инструкции за употреба, производствени процеси и методи на всеки етап от жизнения цикъл на доставката или услугата и процедури за оценяване на съответствието.
За да е налице нарушение на чл. 49, ал. 1 ЗОП е необходимо възложителят в техническата спецификация да е заложил такива условия, които да водят до необосновани пречки пред съответните участници, като чрез въведените изисквания да не се осигурява равен достъп на кандидатите до процедурата по възлагане т. е. да са въведени такива специфични условия в техническите спецификации, които да водят до ограничение на конкуренцията.
Неразделянето на обществената поръчка на обособени позиции не се субсумира под разпоредбата на чл. 49, ал. 1 ЗОП, тъй като както вече беше посочено, разпоредбата има отношение към съдържанието на техническата спецификация, а не към начина на обособяване на предмета на обществената поръчка.
Предоставената с разпоредбата на чл. 46, ал. 1 ЗОП оперативна самостоятелност има своите граници и това са изискванията на чл. 2, ал. 2 ЗОП, които установяват недопустимост на ограничаването на конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка.
За да се приеме, че е налице нарушение на чл. 46, ал. 1 ЗОП, следва от страна на възложителя да не са изложени мотиви за неразделянето на поръчката на обособени позиции или неразделянето да не е съобразено с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на поръчката.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Наказателен процес, Общоопасни престъпления, Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта
Въпрос
Какви са последиците от противоречието между диспозитива и мотивите на съдебния акт за правото на страните? Какво е необходимо да се вземе предвид, за да се прилага разпоредбата на чл. 55 НК? Какви са социалните въздействия на загубата на близък човек върху подсъдимата и как те влияят на интензитета на наказателната принуда?
Отговор
Несъмнено, противоречието между диспозитива и мотивите на съдебния акт е от категорията на съществените процесуални нарушения, ограничаващо правото на страните за пълноценно участие в процеса, тъй като те не могат да разберат какво точно е прието от решаващия съд и в тази връзка да изградят позициите си.
Безспорно вярно е заключението на апелативният съд, че наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства не е достатъчно, за да се приложи коментираната разпоредба. Необходимо е още да се изведе и констатация, че и най-леко предвиденото в закона наказание вече се явява несъразмерно тежко като реакция срещу извършеното престъпление. Без наличието на тази предпоставка приложението на чл. 55 НК ще е противозаконно. Но тя (предпоставката) трябва да бъде обоснована именно от наличието на посочените обстоятелства. По разглежданото дело многобройността на смекчаващите обстоятелства намира обективна подкрепа в чистото съдебно минало на подсъдимата, трудовата и семейната й ангажираност, събраните позитивни данни за нейната личност, представената пред окръжния съд отлична служебна характеристика, изразеното от нея в целия наказателен процес съжаление и разкаяние за стореното, липсата на предходни нарушения по ЗДвП от момента на придобиване на правоспособност през 2015 г., което я представя като дисциплиниран водач, спазващ нормативните изисквания за безопасност на движението. Не без значение в случая е, че пострадалата Е. Д. е рождена майка на подсъдимата К. и съществувалите между тях отношения на привързаност и разбирателство. Загубата на родител несъмнено е оказало дълбок негативен ефект върху подсъдимата, която и занапред ще преживява и ще се укорява за причинената от нея на семейството тежка трагедия. Макар да е споменал, че подсъдимата е загубила близък човек, апелативният съд не е дооценил настъпилите в резултат на деянието вредни последици в контекста на конкретното им социално въздействие. Тези обстоятелства, въпреки че сами по себе си да не оказват значително влияние върху степента на обществена опасност деянието, не са пренебрежим фактор и имат отношение към интензитета на наказателна принуда, която подсъдимата следва да понесе.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат