Dictum – Pro Bono – 28 февруари 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Неимуществени вреди, Непозволено увреждане, Облигационно право, Публичен деликт
Въпрос
Има ли нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6 пар. 1 КЗПЧОС, когато забавянето на съдебно производство се дължи на направени от страната целенасочени искания за отвод на всички съдебни състави, правораздаващи в съответния компетентен съд?
Отговор
В мотивите на Тълкувателно решение №1/21.11.2023 г. по тълк. д. №1/2023 г., ОСГТК, ВКС е разяснено, че при основанието по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК /каквато е и ситуацията, касаеща настоящето производство/, е необходимо съдът да има възможност за свободна преценка, основана на обстоятелствата по конкретното дело и неограничена от задължителна съдебна практика, дали съмнението на страната в безпристрастието на съда, породено от посочените от нея факти, е обективно обосновано и оправдано, съответно дали неотвеждането на съдията от разглеждане на делото представлява съществено процесуално нарушение, водещо до неправилност на същото. Това разбиране съответства на практиката на Европейския съд по правата на човека, създадена във връзка с чл. 6 пар. 1 Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, според която при решаването дали в даден случай има основателна причина страната да се опасява, че изискванията за решаване на делото от независим и безпристрастен съд не са изпълнени, позицията на страната е важна, но не и решаваща. Решаващо е дали това опасение може да се счита за обективно оправдано, а това зависи от обстоятелствата във всеки конкретен случай. Въпросът е дали в дадения случай са спазени изискванията за решаване на делото от независим и безпристрастен съд, който въпрос съдът разрешава при преценката на обективни факти, след което обосновава извод за наличие или отсъствие на съществено процесуално нарушение.
Следователно от конкретиката на случая зависи дали при забавено съдебно производство поради направени от страната целенасочени искания за отвод на всички съдебни състави, правораздаващи в съответния компетентен съд, има нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6 пар. 1 КЗПЧОС. След като позицията на страната е важна, но не решаваща, съдът е този, който след преценката на обективните факти следва да мотивира извод има ли основателна причина страната да се опасява, че делото няма да бъде решено от независим и безпристрастен съд. В частност, когато е направен отвод на всички съдии от съд, който се явява и ответник по делото, искането на страната е основано на основателни опасения за пристрастно правораздване. В тази хипотеза периодът от време, който е обективно необходим за извършване на тези отводи, не обосновава неразумна продължителност на процеса, стига тези отводи да са извършвани ритмично и без забавяне.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Обществено осигуряване, Социално осигуряване
Въпроси
Началната дата на възстановяване на пенсията за инвалидност следва ли да бъде определена от датата на подаване на заявлението за освидетелстване пред ТЕЛК или от датата на решението на ТЕЛК, с което се определя степента на трайно намалена работоспособност?
Може ли общата разпоредба на чл. 94, ал. 3 КСО, която урежда първоначалното освидетелстване, да намери приложение при възстановяване на пенсията за инвалидност вместо специалната разпоредба на чл. 97, ал. 2 КСО?
Кога се счита, че е отпаднало основанието за прекратяване на пенсията за инвалидност – на датата на издаване на решението на ТЕЛК или на датата на влизането му в сила?
Отговори
Разпоредбата на чл. 97, ал. 2 КСО предвижда, че прекратената пенсия се възстановява по писмено заявление на пенсионера, считано от датата на която е отпаднало основанието за прекратяването й, ако заявлението е подадено в тригодишен срок от тази дата, ако е подадено след това - от датата на заявлението. Според чл. 97, ал. 2, т. 2 КСО от датата на прекратяването й, ако се установи, че пенсионерът не се е явил за редовно преосвидетелстване, поради уважителни причини.
Спорът е за началната дата на възстановяване на пенсията за инвалидност, като безспорно е в практиката на съда, че правото на пенсия е в зависимост от произнасянето на експертизата по работоспособността. Тъй като ТЕЛК и НЕЛК са експертизи и административни актове, остава въпросът кога влизат в сила, и това ли е моментът на определяне на ТНР, респективно фактическото и правно основание за прекратяване, респективно за възстановяване на правото.
Тези разсъждения поставят въпрос, който е частично разрешен в приложимите материални правни норми. В чл. 94, ал. 2 КСО, съдържащ общи правила за пенсиите се посочва, че пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението е подадено в 2 месечен срок от тази дата. Тази разпоредба определя дата на придобиване на право, преценено от административния орган при издаване на административен акт, съдържащ мотиви по този въпрос. Според ал. 3 извън случаите по ал. 1 пенсия за инвалидност се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление – декларация до ТЕЛК, но не по рано от датата на инвалидизиране, ако заявлението е подадено в месечен срок от влизане в сила на решението на ТЕЛК /НЕЛК. Така цитирана разпоредбата включва произнасяне на орган на медицинска експертиза за определяне на ТНР. В самата законова разпоредба се съдържа предположението/презумпция/, че още с подаване на заявлението до ТЕЛК е налице увреждането, което ще бъде установено ТЕЛК, поради което основанието възниква на датата на подаване на заявлението. Нещо повече, допуска се още по ранна дата от подаване на заявлението, но не по рано от датата на инвалидизиране. В този случай, обаче следва да е налице произнасяне в решението на ТЕЛК/НЕЛК каква е ТНР от началната дата на инвалидизиране най рано до подаване на заявлението за освидетелстване, като периодът от заявлението до постановяване на решението и влизането му в сила по закон, се считат че с ТНР определена с решението.
При така цитираната обща уредба следва преценката в хипотезата на чл. 97, ал. 2 КСО кога е отпаднало основанието за прекратяване на пенсията за инвалидност, която е била възстановена с оспорените актове. В настоящият случай отпадане на основанието, административният орган е приел, че това е датата на издаване на решението. За това няма никаква обосновка в закона, освен че ако не е било обжалвано е влязло в сила на тази дата. От друга страна, по благоприятно е приложението на общата разпоредба на чл. 94, ал. 3 КСО, която е за първоначално освидетелстване. Следва ли, че ако е по благоприятна уредбата при първоначално освидетелстване, тя да намери приложение, при възстановяване на пенсията, отколкото по специалната уредба, която се основава на отпадане на основанието, а това е влизане в сила на решението на ТЕЛК и НЕЛК. Още повече, че в случая решението на ТЕЛК отчита ТНР до експертизата 40%, което всъщност е установено с предходно решение на ТЕЛК.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Доказване, Наказателен процес, Престъпления против реда и общественото спокойствие, Хулиганство
Въпроси
Кои присъди са нови съгласно чл. 346, т. 2 НПК?
Какви ограничения налага принципът за непосредственост в наказателния процес по отношение на свидетелските показания?
Отговори
Съгласно чл. 346, т. 2 НПК на касационен контрол подлежат новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция по дела от общ характер, освен тези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а НК. Под нови присъди законът има предвид тези, постановени по реда на чл. 336 НПК, с които е приложен закон за по – тежко наказуемо престъпление, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция; когато е осъден оправдан от първата инстанция подсъдим, ако е имало съответно обвинение в първата инстанция; когато е оправдан осъден от първоинстанционния съд подсъдим.
В случаите на чл. 336, ал. 1, т. 4 НПК ангажирането на административнонаказателната отговорност на подсъдимия е предшествано от извод, че деянието не съставлява престъпление, а административно нарушение. Тази особеност обосновава допустимост на касационния контрол върху оправдателната част на въззивния съдебен акт, когато между страните е налице спор дали деянието е съставомерно по НК, или е административно нарушение. Когато се спори само относно квалификацията на административното нарушение или размера на наложеното административно наказание, въззивната присъда попада сред изключенията, неподлежащи на касационен контрол, по чл. 346, т. 2 НПК.
Принципът за непосредственост при събирането на доказателствата в наказателния процес изключва възможността съдът да съобразява и отчита свидетелски показания /още повече интерпретацията на такива/, депозирани по други производства.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат