Dictum – Pro Bono – 27 февруари 2025 г.

Държавата има позитивно задължение да осигури на лицата зачитане на правото им на семеен живот. Приложимите общи принципи, които засят ролята на държавата за закрила на отношенията между родители и деца, са очертани в множество решения, постановени от ЕСПЧ, описани например в пар. 101 от решение от 6.04.2017 г. по делото А. и други срещу България Същината им се свежда до това, че отношенията между родители и деца са защитени по чл. 8 ЕКЗПЧ и невъзможността на лицата да поддържат тези отношения изисква действия от властите. От националните власти се очаква да предприемат всички необходими мерки, така че да не се възпрепятства осъществяването на вече определения режим на лични контакти. Продължителното неизпълнение на определен със съдебен акт режим на личен контакт между родител и дете, особено когато родителят е бил активен и в продължение на дълъг период от време е търсел съдействие от властите, съгласно практиката на ЕСПЧ /вж. напр. решение от 1.02.2022 г. по дело „П. срещу България“/е сигнал, че „предприетите мерки не са достатъчни, адекватни или навремени с оглед изпълнение на съдебното решение, както и с оглед възстановяването на връзката с детето“. В случаите когато се установи, че властите не са изследвали в цялост многобройните оплаквания, не са проявили необходимото усърдие за предприемане на адекватни и водещи до позитивен резултат действия, на страната следва да се присъди обезщетение като единствен способ за компенсиране на причинените й вреди.

Съобразно така дадения отговор на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира постановения въззивен акт за неправилен. Не споделяме изведените в него решаващи изводи относно липсата на каквато и да е фактическа или правна връзка между осуетените срещи на родителя по силата на съдебното решение и законовите правомощия на прокурора и за липса на причинна връзка между настъпилите за ищеца вреди от лишаването му от контакт с детето и поведението на органите на прокуратурата. Основанията за това са две. Първото е, че – когато един от законоустановените начини на защита /този по чл. 182, ал. 2 НК/ изисква предприемането на действия по ефективно разследване от страна на Прокуратурата, то от нейните органи се очаква те да осъществят разследване, което да е задълбочено и целесъобразно, с капацитет да доведе до краен резултат. Не може да се определи като такова разследване, когато за идентично установяване /дали родител неизпълнява постановено съдебно решение относно лични контакти с дете/, пострадалият родител се налага повече от петдесет пъти да се обръща към компетентния орган на власт, при това – по няколко пъти месечно, в продължение на дълъг период от време /27 месеца/ и единственият резултат от това да са образувани десетки преписки, по които всеки път се прилагат идентични документи и се извършват идентични действия, за да се стигне до идентичен негативен краен резултат, свързан с невъзможност да бъде изпълнен режимът на лични контакти с детето, определен с влязъл в сила акт. Десетките образувани производства не са имали ефект и не са възпрепятствали трайното неизпълнение на съдебното решение. В тази връзка е и второто основание за неприемане на мотивите на въззивната инстанция. Властите имат задължение да предприемат действия, за да осигурят, че упражняването на гарантираното от ЕКЗПЧ право /в случая по чл. 8/ е ефективно. Те трябва да предприемат и действия, за да осигурят, че други лица няма да се намесват в упражняване на правото, както и да вземат мерки за да обезпечат, че тези лица са предприели действия за осигуряване ефективното упражняване на правото. В случая, това е станало едва след приемане на нормата на чл. 193а НК /Нов, ДВ бр.19/2019 г., в сила от 22.02.2019 г./, предоставяща възможност на тъжителя да се обърне директно към съда, с твърдение за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 НК. Съдът веднага е постановил осъдителен акт и неизпълнението на съдебния акт, определящ режима на лични контакти е било преустановено. Явно е, че до този момент - след като образуваните множества производства не са имали никакъв ефект - органите не са действали с особено усърдие и за процесния период не са предприели мерките, които разумно биха могли да се очакват в изпълнение на правото на лични отношения. Това поведение – по човешка презумция – е довело до причиняване на ищеца на неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени. Според настоящият съдебен състав предявената претенция е основателна до размер на 5 000лв., съобразно гореизложеното, при отчитане на вида и характера на производството от което произтичат вредите, вида и характера на претърпените вреди, които са свързани със засягане на правото на семеен живот, продължителността на периода и липсата на доказателства за надвишаване на обичайните вреди.