Dictum – Pro Bono – 19 февруари 2025 г.

В производството по искане за освобождаване от такси и разноски по делото, съдът следва да извърши преценка дали страната разполага с достатъчно средства да ги заплати, като вземе предвид обстоятелствата, посочени в чл. 83, ал. 2 ГПК – доходи на лицето и на неговото семейство, имущественото му състояние, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудовата заетост и всички конкретни обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса, респ. разноски за производството. Преценката дали страната разполага с достатъчно средства винаги е конкретна, извършва се към момента на искането и въз основа на представени от страната доказателства и декларация за имуществено състояние. Съдът може да задължи страната да представи и други доказателства, както и служебно да събере такива. Когато първоинстанционният съд е пропуснал да събере служебно доказателства или да даде указания на страната за възможността да представи в определен срок декларация /допълнителна декларация/, респ. доказателства за декларираните обстоятелства по чл. 83, ал. 2 ГПК, въззивната инстанция следва да отстрани този пропуск. След изясняване на цялостното материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска и пълния размер на държавната такса, респ. разноските по производството. Недопустимо е съдът да откаже освобождаване от внасяне на такса, респ. разноски, мотивирайки отказа си с наличието на евентуални предположения за доходи.

Искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, дори когато е направено при обжалване на съдебен акт, се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с отговора по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство. Когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата.

Разходите, които страната е извършила за ангажиране на адвокатска защита, необходима за съобразеното с изискванията на закона упражняване на правото на иск, т. е. за упражняване на признато и гарантирано от закона право, следва да бъдат взети предвид, но сами по себе си не биха могли да обосноват извод за липса на основание за признаване на правото за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса и разноски по делото. Съдът следва да извърши преценката си с оглед на всички посочени в чл. 83, ал. 2 ГПК обстоятелства, включително като съпостави размера на платеното адвокатско възнаграждение с цената на иска /дали същото е в минималния размер или значително го надхвърля/ и с размера на дължимата държавна такса, респ. размера на дължимите разноски, както и с възможностите на страната наред с платеното адвокатско възнаграждение да заплати и съответно дължимата държавна такса, респ. разноските за производството. Имущественото състояние на страната може да позволява заплащане на адвокатско възнаграждение в минимален размер, поради което и същата не е поискала правна помощ, но да не позволява заплащане на държавна такса /респ. разноски/, особено ако същата е значителна. Освен това съдът следва да вземе предвид и обстоятелствата около заплащането на адвокатското възнаграждение, включително и договорения начин на плащане.