Dictum – Pro Bono – 13 февруари 2025 г.

Когато юридическото основание на владелеца бъде унищожено поради това, че договорът е бил сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си, владелецът се явява такъв въз основа на правно основание, за което не е знаел, че не е годно да прехвърли собствеността, поради което се смята за добросъвестен. Той обаче може да се превърне в недобросъвестен при настъпването на определени последващи обстоятелства.

Разпоредбата на чл. 71 ЗС предвижда, че добросъвестният владелец се ползва от вещта и получава добивите, които тя е дала, до предявяването на иска за връщането на вещта. Следва да се приеме, че това разрешение се прилага само в хипотезата, в която не е проведен предходен процес относно валидността на придобивното основание, легитимиращо владелеца като добросъвестен. В този случай предявяването на иска за връщането на вещта се явява момент, в който владението е смутено и е пречка владелецът да упражнява правата си по чл. 71 ЗС.

От гледна точка на предпоставките за приложението на чл. 71 и чл. 72 ЗС, добросъвестността се трансформира в недобросъвестност не само с предявяването на иска за връщането на вещта, но също така и при настъпването на други обстоятелства, следващи във времето момента на установяването на фактическата власт, но предхождащи предявяването на иска за връщането на вещта.

Според т. 11 ППВС №6/74 г. при унищожение, разваляне или отменяване на придобивното основание подобрителят се обезщетява като добросъвестен владелец, ако до завършване на подобренията не е узнал за обстоятелство, послужило за отпадане на основание, и поведението му не е било причина за унищожението, развалянето или отмяната на придобивното му основание. Ако узнаването на този факт предхожда извършването на подобренията, то ликвидацията на отношенията между подобрителя и собственика на имота следва да се уреди по реда на чл. 74, ал. 1 ЗС. Най-късният момент, в който владелецът може да узнае за „обстоятелството, послужило за отпадане на основанието“ е получаване на препис от исковата молба, предмет на която е претенцията на прехвърлителя за унищожението, развалянето или отмяната на придобивното му основание по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС.

Приобретателят узнава за недостатъка на сделката, която впоследствие е унищожена на основание чл. 31 ЗЗД, в момента на предявяването на конститутивния иск за унищожаване на договора. Считано от този момент приобретателят по договора не само добива представа за обстоятелствата, формиращи основанието на иска по чл. 31 ЗЗД, а също така е изправен и пред надлежно упражнено от съконтрагента му право да потърси защита посредством унищожаването на сделката, с което се лишава от субективната увереност, че има право да упражнява пълновластно господство върху вещта. Отсъствието на тази увереност, според мотивите към т. 11 ППВС №6/1974 г., е пречка приобретателят да се ползва от правата по чл. 72 ЗС за извършените подобрения, респ. – поставя край на периода, през който може да ползва вещта, без да заплаща обезщетение за това, както и да става собственик на добивите, които тя е дала.