всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Dictum – Pro Bono – 13 февруари 2025 г.

Поредица Dictum - Pro Bono - ежедневен безплатен бюлетин за най-интересното от новите съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Dictum Pro Bono - Лого
Представяме Ви избрани правни въпроси и отговори, които експертните ни редактори подбраха за Вас от последно публикуваните съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

Модул "ГПК"

(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)

Вещно право, Непозволено увреждане, Облигационно право, Придобивна давност

Въпрос

При предявяване на иск от собственика срещу добросъвестния владелец за връщане на имота, от кой момент той се превръща в недобросъвестен владелец?

Отговор

Когато юридическото основание на владелеца бъде унищожено поради това, че договорът е бил сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си, владелецът се явява такъв въз основа на правно основание, за което не е знаел, че не е годно да прехвърли собствеността, поради което се смята за добросъвестен. Той обаче може да се превърне в недобросъвестен при настъпването на определени последващи обстоятелства.

Разпоредбата на чл. 71 ЗС предвижда, че добросъвестният владелец се ползва от вещта и получава добивите, които тя е дала, до предявяването на иска за връщането на вещта. Следва да се приеме, че това разрешение се прилага само в хипотезата, в която не е проведен предходен процес относно валидността на придобивното основание, легитимиращо владелеца като добросъвестен. В този случай предявяването на иска за връщането на вещта се явява момент, в който владението е смутено и е пречка владелецът да упражнява правата си по чл. 71 ЗС.

От гледна точка на предпоставките за приложението на чл. 71 и чл. 72 ЗС, добросъвестността се трансформира в недобросъвестност не само с предявяването на иска за връщането на вещта, но също така и при настъпването на други обстоятелства, следващи във времето момента на установяването на фактическата власт, но предхождащи предявяването на иска за връщането на вещта.

Според т. 11 ППВС №6/74 г. при унищожение, разваляне или отменяване на придобивното основание подобрителят се обезщетява като добросъвестен владелец, ако до завършване на подобренията не е узнал за обстоятелство, послужило за отпадане на основание, и поведението му не е било причина за унищожението, развалянето или отмяната на придобивното му основание. Ако узнаването на този факт предхожда извършването на подобренията, то ликвидацията на отношенията между подобрителя и собственика на имота следва да се уреди по реда на чл. 74, ал. 1 ЗС. Най-късният момент, в който владелецът може да узнае за „обстоятелството, послужило за отпадане на основанието“ е получаване на препис от исковата молба, предмет на която е претенцията на прехвърлителя за унищожението, развалянето или отмяната на придобивното му основание по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС.

Приобретателят узнава за недостатъка на сделката, която впоследствие е унищожена на основание чл. 31 ЗЗД, в момента на предявяването на конститутивния иск за унищожаване на договора. Считано от този момент приобретателят по договора не само добива представа за обстоятелствата, формиращи основанието на иска по чл. 31 ЗЗД, а също така е изправен и пред надлежно упражнено от съконтрагента му право да потърси защита посредством унищожаването на сделката, с което се лишава от субективната увереност, че има право да упражнява пълновластно господство върху вещта. Отсъствието на тази увереност, според мотивите към т. 11 ППВС №6/1974 г., е пречка приобретателят да се ползва от правата по чл. 72 ЗС за извършените подобрения, респ. – поставя край на периода, през който може да ползва вещта, без да заплаща обезщетение за това, както и да става собственик на добивите, които тя е дала.

Модул "АПК"

(Върховен административен съд - административни дела)

Данъци, Местни данъци и такси

Въпроси

Каква е приложимата правна уредба за определяне на данъчната основа при облагане с данък върху недвижимите имоти на предприятия?

Как следва да се определи данъчната основа за облагане на процесната сграда, като се съпоставят отчетната ѝ стойност и данъчната ѝ оценка по приложение №2 на ЗМДТ?

Отговори

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, ал. 1 Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Хипотезите, при които имотите не се облагат с ДНИ са посочени в чл. 10, ал. 1, 2 и 3 ЗМДТ, а случаите, при които данъчнозадължените лица са освободени от заплащането на ДНИ са лимитативно изброени в чл. 24, ал. 1, т. 1 - т. 19 ЗМДТ.

По силата на чл. 19, ал. 1 ЗМДТ данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 с. з. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗМДТ (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 102/2000 г., бр. 109/2001 г., бр. 95/2009 г., в сила от 1.01.2011 г.) данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение №2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение №2. На основание чл. 22 ЗМДТ общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 от закона размера на данъка, в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. По дефиницията, дадена с пар. 1, т. 17 ДР ЗМДТ, отчетна стойност е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане.

Модул "НПК"

(Върховен касационен съд - наказателни дела)

Наказателен процес

Въпроси

Какви са изискванията за произнасяне по реда на чл. 423 НПК?

Каква е ролята на личното участие на подсъдимото лице в контекста на задочното разглеждане на наказателното производство?

Какви предпоставки трябва да бъдат съблюдавани за възобновяване на наказателното производство при задочно осъждане?

Отговори

За да се направи преценка има ли основания за произнасяне по реда на чл. 423 НПК, по принцип е нужно пунктуално да се проследи движението на производството /каквото по никакъв начин не е направено в сезиращия документ/, познанието на осъдения за него, личното му участие в процеса или дезинтересиране от подобна активност и не на последно място, действията на съответните съдебни инстанции в тази връзка.

Задочното разглеждане на едно наказателно производство е изключение от общото развитие на процеса в съдебна фаза, доколкото сред изискванията за покриване на минимален стандарт по силата на чл. 6, т. 1 вр. т. З, б “с”, „d“ и е от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/ челно място заема личното участие на привлеченото към наказателна отговорност лице. Затова като характерен компенсаторен механизъм, обуславящ присъствие на подсъдимия с ефективно упражняване на целия каталог от процесуални права, законът е регламентирал института на възобновяване на наказателното производство в случаи на задочно осъждане.

Отново както винаги до момента е правил, ВКС ще препотвърди тезата си, че възобновяването не става обезателно, а при стриктно съблюдаване на прогласените във всяко местно законодателство предпоставки, обмислими и в светлината на практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСдПЧ/. Като дължимо условие за възобновяване се има предвид процесуалното поведение на обвиняемото /подсъдимото/ лице, а именно, дали то е надлежно запознато с воденото срещу му производство, но въпреки това демонстрира поведение по незаинтересованост и липса на желание да участва в него. В този контекст задължително се проследява цялостната верига от действия или бездействие на искателя в хода на наказателното дело, както и ролята на водещите процеса държавни органи за информирането за отпочнато срещу му такова.

"Българското прецедентно право"

Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.

ВИЖТЕ АБОНАМЕНТНИТЕ НИ ПЛАНОВЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € / 0.79 лв. на ден!*

Вижте всички абонаменти планове

* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**

** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Какво мислят нашите клиенти?

Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат