Dictum – Pro Bono – 12 февруари 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Въпрос
Какво е значението на добросъвестността /недобросъвестността/ и на умисъла като форма на вина по смисъла на Кодекса на труда при неизпълнение на трудовите задължения на работодателя?
Отговор
Добросъвестността или недобросъвестността на работодателя при неизпълнение на трудовите му задължения вменени в Кодекса на труда има правно значение при уреждане на трудовоправните спорове, само когато е предвидена в закона. Съгласно чл. 8, ал. 1 КТ добросъвестността е основополагащо правило при осъществяване /изпълнение/ на трудовите права и задължения на страните по едно трудово правоотношение. Тук тя се предполага до установяване на противното /чл. 8, ал. 2 КТ/.
Законодателният подход при уредбата на вината и на умисъла като форма на вина значими в трудовоправните отношения е изричен и изчерпателен /чл. 52, ал. 2; чл. 186; чл. 187, ал. 2 КТ; чл. 201, ал. 1 КТ; чл. 202; чл. 203, ал. 2 КТ; чл. 229, ал. 2 КТ и др./. В Кодекса на труда умисълът не е уреден като предпоставка за ангажиране отговорността на работодателя при неизпълнение на трудовите му задължения.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Административен процес, Данък добавена стойност, Данъци
Въпроси
Как трябва да е мотивирана административната заповед за налагане на принудителна административна мярка „запечатване на обект“, с оглед продължителността на срока, за който се прилага?
Кога е налице съответствие между срока на принудителната административна мярка на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК и целите, формулирани в чл. 22 ЗАНН?
Допустимо ли е административният орган да налага принудителна административна мярка без конкретни мотиви, обосновани с фактическата обстановка на конкретния случай?
Отговори
С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118". В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба №Н-18/2006 г. на МФ. По силата на чл. 3, ал. 1 Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.
От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца, установен като извършител на нарушението, ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него".
При упражняване на правомощието за определянето на срока на ПАМ, който според закона е до 30 дни, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон.
В рамките на така осъществения съдебен контрол и при преценка на съда, че продължителността на срока, за който е приложена ПАМ, вкл. и през призмата на принципа на съразмерност, дефиниран в чл. 6 АПК и на предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели, е незаконосъобразно определена, спрямо фактите по делото, се следва цялостна отмяна на оспорения индивидуален административен акт.
При липсата на каквито и да било конкретни мотиви, свързани с конкретния субект и конкретната фактическа обстановка, при която е установено нарушението, не може да се приеме тезата, че срокът за прилагането на мярката в случая е надлежно мотивиран. Фактът, че нарушението е доказано, не игнорира необходимостта от формирането на конкретни мотиви във връзка с продължителността на срока за налагане на процесната ПАМ.
Съдебната практика на съставите на ВАС ясно се е консолидирала върху разбирането, че ЗНПАМ следва да е надлежно мотивирана относно продължителността на срока, за който се налага ПАМ (които мотиви следва да са конкретни спрямо всеки отделен случай, а не бланкетни и общи и неотчитащи конкретните факти по делото), който от друга страна следва да е съобразен с принципа на съразмерност, дефиниран в чл. 6 АПК, а и на целите, формулирани в чл. 22 ЗАНН, като условие за законосъобразността й.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Закана с убийство или с друго престъпление против личността и имота на другиго, Престъпления против личността
Въпроси
Каква е ролята на обстановката и контекста при оценката на заканителните реплики и техния потенциал да възбудят страх?
Какви са необходимите условия за квалифициране на действията на подсъдимия като престъпление по чл. 144, ал. 3 НК?
В каква степен предишните действия и отношения между страните влияят на тълкуването на заканите като заплаха с престъпление против личността?
Отговори
Обстановката, в която се твърди да са отправени инкриминираните изрази и мястото им в рамките на конфликтна ситуация е от съществено значение за извода дали същите, дори и изречени, имат такова естество и биха могли да възбудят основателен страх за реализирането им, т. е. дали са обективно годни да осъществят състава на коментираното престъпление, доколкото съставомерна е единствено заканата, с която се демонстрира решимост за реализиране и способна да възбуди основателен страх от това у адресата й. Преценката в тази насока следва да е внимателно и прецизно изведена при отчитане не само на формално изреченото и сторено от подсъдимия, но при съпоставка с емоционалното му състояние, предхождащите действия на лицата, отношенията с пострадалата и произведения ефект върху нея.
Констатираната по делото неяснота относно точното естество на отправяните от подсъдимия закани за саморазправа с пострадалата, свързани с исканата от нея раздяла, както и момента на изричане на репликите – преди или след излизането й от автомобила, с основание е препятствало не само възможността за еднозначната им преценка като заканителни по смисъла на чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, но и като такива по ал. 1 от същия престъпен състав на НК. Приетата фактология сочи, че дори и изречени, те не могат да бъдат изолирани от останалите действия на подсъдимия и биха могли да се приемат като израз по-скоро на непосредствено негово агресивно отреагиране и посегателство на момента, а не на предстоящо застрашаване на лицето. Не без значение за това е, че сред несъмнено установените от съда фактически обстоятелства са залегнали и такива като предходното безпрепятствено връщане на пострадалата при съпруга й по време на съвместното съжителство с подсъдимия, протичало до този момент без конфликти от подобно естество; оставането й на мястото на инцидента и водения разговор с подс. Д. в рамките на 15-20 минути след появата на свид. С., към която е била отправена молба за сигнализиране на тел. 112 само в случай, че продължи побоят, а така също и изчакването на извиканата на помощ свидетелка М.. Преценени по естеството си и в съвкупност с противоречивите твърдения на пострадалата за момента на отправяне на заканителни реплики и обвързаността им с исканото от нея поведение, посочените факти дават сериозно основание в крайна сметка да се възприеме за недоказано в конкретния случай отправянето на инкриминираните реплики за убийство извън рамките на конфликтната ситуация и целта им да възбудят основателен страх от реализирането им. Поради това и правилно очертаната от обвинението деятелност на подсъдимия е приета за недоказана от обективна и субективна страна като престъпление по чл. 144, ал. 3 НК, т. е. че е осъществил специфично и недвусмислено психическо въздействие за отнемане на живот и то като е взел решение да извърши такова посегателство.
От друга страна при нанесения побой върху пострадалата с причиненото й телесно увреждане, следва да се приеме, че заканителните реплики не могат да се оценят и като престъпление по ал. 1 на чл. 144 НК – закана с престъпление против личността /независимо от частноправния характер на същото/, тъй като евентуалната заплаха в тази насока няма бъдещ характер и вече е била реализирана без да е възможно отграничаването й от извършваното по-тежко засягане на лицето /чрез причинено леко телесно увреждане/.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат