Dictum – Pro Bono – 11 февруари 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Вещно право, Вписвания, Граждански процес
Въпрос
Следва ли съдът, сезиран с иск по чл. 90 ЗКИР за установяване недопустимост или недействителност на вписване на искова молба, да извърши самостоятелна преценка относно наличието на законовите изисквания за редовност на вписването в случаите, когато вписването е разпоредено от съд?
Отговор
Редът и изискванията за вписване на искови молби са регламентирани в чл. 12 ПВ. Съгласно цитираната разпоредба, за да се извърши вписването или отбелязването, се представя подадената в съда искова молба, по която е събрана държавна такса за образуване на делото, както и препис или препис-извлечение от молбата. Необходимо условие за вписване на исковата молба е същата да отговаря на изискванията на чл. 6 ПВ - да индивидуализира страните и недвижимия имот. Целта на тези изисквания е да се гарантира вписване само на редовна искова молба, въз основа на която ще се развие спорно исково производство, и да се даде гласност на съдебния спор относно конкретен недвижим имот, а в определени от закона случаи - да създаде противопоставимост на правата на ищеца срещу правата на трети лица, придобити след вписване на исковата молба.
Индивидуализацията на страните и предмета на делото, както и предварителното заплащане на държавна такса за образуването му, когато такава се дължи, са изисквания и за редовност на всяка искова молба - чл. 127, ал. 1, чл. 128 ГПК. За редовността на исковата молба следи служебно във всяко положение на делото съдът, пред който то е висящо.
Вписването на исковите молби, посочени в чл. 114 ЗС, не е изискване за редовност на същите, но предвид разпоредбата на чл. 114, б. в ЗС в рамките на задължението си да обезпечи законосъобразно развитие на исковия процес, съдът указва на ищеца да впише исковата молба. Неизпълнението на това указание се приравнява по последици с неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовности на исковата молба и е основание по смисъла на чл. 129, ал. 3 ГПК за нейното връщане.
С ТР №7/25.04.2013 г. по тълк. д. №7/2012 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че може да бъде отказано вписването на искови молби, ако те не отговарят на изискването за идентификация на страните и имота, с изключение на случаите, когато вписването е разпоредено от съда - тогава той е проверил редовността на исковата молба и съдията по вписванията не може да подлага на контрол неговата преценка.
Редовността на вписана по разпореждане на съд искова молба не може да се проверява както от съдията по вписванията, така и от съда, разглеждащ иск по чл. 90, ал. 1 ЗКИР за установяване недопустимост или недействителност на вписването. Тази преценка е в правомощията единствено на съда, сезиран с вписаната исковата молба. Правилността на извършената от съда преценка може да бъде проверявана само по реда на инстанционния контрол в рамките на образуваното по вписаната искова молба исково производство.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Административен процес, Граждански права и статус
Въпроси
Какви са допустимите основания за отмяна на влязъл в сила съдебен акт съгласно чл. 239 АПК?
Възможно ли е разширително тълкуване на основанията за отмяна на съдебен акт, предвидени в чл. 239 АПК?
Допустимо ли е производството по чл. 237 АПК да се използва като средство за осигуряване на трета съдебна инстанция?
Отговори
Производството, по реда на Глава четиринадесета АПК, представлява извънинстанционен контрол за отмяна на влезли в сила съдебни актове, на изчерпателно изброените в чл. 239 АПК основания за отмяна. Разширително тълкуване на хипотезите на основанията за отмяна е недопустимо. В производството по отмяна на влязъл в сила съдебен акт не се преценяват касационни основания за отмяна на постановено съдебно решение, които според чл. 209 АПК са: нищожност; недопустимост и неправилност в трите форми на този порок - поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, в каквато насока са изложените от молителя оплаквания. Отстраняване на пороци на съдебните актове, постановени в двуинстанционни производства, каквото е производство по чл. 283 ЗИНЗС, е недопустимо по реда на чл. 237 АПК, като обратното разбиране би превърнало извънредния способ за отмяна на влязло в сила съдебно решение в осигуряване на трета съдебна инстанция за оспорване на акта, каквато нормотворецът не е предвидил.
Влязъл в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната - чл. 239, т. 1 АПК. По смисъла на цитираната разпоредба нови обстоятелства са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на съдебното производство, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото, по което е постановен актът, чиято отмяна се иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 2 АПК актът подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в законна сила решение или определение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани.
Хипотезата на чл. 239, т. 6 АПК изисква решение на ЕСПЧ, с което е установено нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Въпроси
Какви са правомощията на прокурора при повдигане на обвинения в наказателното производство?
Какви условия трябва да бъдат изпълнени, за да може касационният съд да уважи искането за оправдаване на подсъдимия?
Какво е задължението на съда при наличие на съмнения относно вината на подсъдимия?
Отговори
Съобразно разпоредбата на чл. 102, т. 1 НПК в наказателното производство подлежат на доказване извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, но не и възможното участие на друго лице или лица.
Същевременно, съгласно чл. 127, т. 3 Конституцията и чл. 46, ал. 1 НПК, тъй като прокурорът е единственият орган, който повдига и поддържа обвинение за престъпления от общ характер следва, че само от неговата преценка зависи кое лице може да бъде привлечено в качеството на обвиняем, като съдът няма правомощия за намеса в желаната от защитата посока. За пълнота може да бъде посочено принципното изискване в наказателния процес оценката на доказателствата, допуснати по едно дело, да остане чисто относителна и ефектът им да бъде строго ограничен до съответното производство.
При касационният контрол се проверява точното спазване на материалния и процесуалния закон, на базата на установените от предходните инстанции фактически положения, като касационната инстанция не е оправомощена да събира доказателства (освен в хипотезата на чл. 354, ал. 5 НПК), да извършва собствен анализ и оценка на доказателствената съвкупност и да приема нови факти, въз основа на които да осъжда или оправдава подсъдимия. В този смисъл искането за оправдаването на дееца по обвинението, за което е осъден от въззивната инстанция, може да бъде уважено от касационния съд единствено в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК – когато деянието не е извършено или не съставлява престъпление (чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК). Извън тази хипотеза, в правомощията на касационния съд е да провери доколко вътрешното убеждение на контролираната инстанция (което е суверенно нейно право) е формирано при стриктно спазване на процесуалните правила, гарантиращи неговата правилност, а това са основно нормите, регулиращи процеса на допускане, събиране и проверка на доказателствените източници.
От ниският размер на наложеното наказание не може да се направи извод за съмнение у съда относно виновността на подсъдимия. В наказателния процес вината на подсъдимия се установява безспорно и извън всякакво разумно съмнение. Ако съдът има съмнения относно вината, той е длъжен да постанови оправдателна присъда, а не да определя по-леко наказание на подсъдимия.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат