всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

Dictum – Pro Bono – 6 февруари 2025 г.

Поредица Dictum - Pro Bono - ежедневен безплатен бюлетин за най-интересното от новите съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Dictum Pro Bono - Лого
Представяме Ви избрани правни въпроси и отговори, които експертните ни редактори подбраха за Вас от последно публикуваните съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

Модул "ГПК"

(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)

Вещно право, Владение, Семейно право

Въпрос

Владелец или държател е лицето, което е било допуснато в имота със съгласието на собственика с уговорка за ползване, в резултат на съвместно /брачно или извънбрачно/ съжителство?

Отговор

Лице, което е било допуснато в имота със съгласието на собственика с уговорка за ползване, в резултат на съвместно /брачно или извънбрачно/ съжителство, упражнява само т. нар. „търпими действия“ върху имота, а не е негов владелец.

Поради това установената от такова лице фактическа власт върху имота не може да доведе до придобиването му по давност, независимо колко време е продължила.

В този случай допуснатото да ползва имота лице може да установи владение и впоследствие да се позове на придобиване на имота по давност, само ако извърши действия, с които ясно да демонстрира пред собственика, че отрича неговите права и има намерение за в бъдеще да държи имота само за себе си.

Модул "АПК"

(Върховен административен съд - административни дела)

Защита на конкуренцията, Пазарни и секторни регулации

Въпроси

Какви са изискванията за приложение на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 от Закона за защита на конкуренцията?

Може ли физическо лице, което е съдействало на предприятие за извършване на нарушение по ЗЗК, да носи отговорност съгласно чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗЗК?

Отговори

В Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), Глава седма, е уредена защитата срещу нелоялна конкуренция като една от проявните форми на ограничаване на конкуренцията. Разпоредбите имат за цел защита на интересите на стопанските субекти от недобросъвестно поведение на техните конкуренти при осъществяване на стопанска дейност. С нормата на чл. 29 ЗЗК се забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Както правилно е посочил решаващият съд, за да бъде приложена общата забрана за нелоялна конкуренция, съответно да бъде установено нарушение по чл. 29 ЗЗК, следва да са налице следните предпоставки в условията на кумулация: 1) наличие на действие или бездействие при и по повод осъществяване на стопанска дейност на определен пазар; 2) въпросното действие или бездействие да е в противоречие с добросъвестната търговска практика и 3) да е налице увреждане или опасност от увреждане на интересите на конкурент.

Установяването на прекратени сключени договори не е задължителен елемент от фактическия състав на чл. 29 ЗЗК. Общата забрана за нелоялна конкуренция е насочена към защита, както на реалната, така и на потенциалната конкуренция, с цел пазарът на стоки и услуги да се развива свободно, лоялно и да предоставя условия за разширяване на конкуренцията и стопанската инициатива. За приложението на общата забрана по чл. 29 ЗЗК, а и за прилагане на нормите на Глава седма ЗЗК не е необходимо да е налице пряко увреждане на конкурентни отношения, а е достатъчно да съществува възможност за такова.

Регистрирането на дружество със сходно наименование и идентичен предмет на дейност, използването на базата данни за клиенти и цени, впоследствие осъществяването на контакти с клиенти и недължимо изискване на заплащане от тези клиенти безспорно сочат на недобросъвестни действия. За да е налице нарушение на чл. 29 ЗЗК, не е необходимо да се установи причинно-следствена връзка с увреждане на конкурент, а е необходимо да бъде създадена непосредствена възможност за такова увреждане.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗЗК, физическите лица носят отговорност, когато самостоятелно извършват нарушения (в качеството им на предприятие) или когато съдействат за извършване на нарушения по този закон. В последната хипотеза физическите лица могат да бъдат субект на нарушение, когато са съдействали на другиго за осъществяване на нелоялна конкуренция, който от своя страна задължително следва да притежава качеството „предприятие по смисъла на ЗЗК.

Модул "НПК"

(Върховен касационен съд - наказателни дела)

Непредпазливо убийство вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, Престъпления против личността, Убийство

Въпроси

Изключва ли процедурата по чл. 371, т. 2 НПК възможността за събиране на нови доказателства или провеждане на процесуално-следствени действия извън приобщаването на вече събраните в досъдебното производство доказателства?

Съвместима ли е с реда на чл. 371, т. 2 НПК възможността за установяване или изключване на факти, различни от тези, които са отразени в обвинителния акт, от страните или съда?

Отговори

Характерът на процедурата по чл. 371, т. 2 НПК изключва събирането на нови доказателства и провеждане на процесуално- следствени действия, извън приобщаването на вече събраните доказателства от досъдебното производство. Изключение се допуска в строго лимитирани случаи, сред които е и индивидуализирането на наказателната отговорност на подсъдимия. И това е така с оглед на характера и целите на дефинитивната процедура, поставяща акцента на бързината при провеждане на съдебното производство. За това и съдът ободрява направеното от подсъдимия самопризнание, след като прецени съобразно чл. 372, ал. 4 НПК, че същото се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства.

Провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК не дава възможност на страните да установява нови факти, различни от тези, отразени в обвинителния акт или да изключва включени в него обстоятелства. Същото е относимо и към правомощията на съда.

"Българското прецедентно право"

Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.

ВИЖТЕ АБОНАМЕНТНИТЕ НИ ПЛАНОВЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € / 0.79 лв. на ден!*

Вижте всички абонаменти планове

* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**

** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Какво мислят нашите клиенти?

Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат