Dictum – Pro Bono – 6 февруари 2025 г.

В Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), Глава седма, е уредена защитата срещу нелоялна конкуренция като една от проявните форми на ограничаване на конкуренцията. Разпоредбите имат за цел защита на интересите на стопанските субекти от недобросъвестно поведение на техните конкуренти при осъществяване на стопанска дейност. С нормата на чл. 29 ЗЗК се забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Както правилно е посочил решаващият съд, за да бъде приложена общата забрана за нелоялна конкуренция, съответно да бъде установено нарушение по чл. 29 ЗЗК, следва да са налице следните предпоставки в условията на кумулация: 1) наличие на действие или бездействие при и по повод осъществяване на стопанска дейност на определен пазар; 2) въпросното действие или бездействие да е в противоречие с добросъвестната търговска практика и 3) да е налице увреждане или опасност от увреждане на интересите на конкурент.

Установяването на прекратени сключени договори не е задължителен елемент от фактическия състав на чл. 29 ЗЗК. Общата забрана за нелоялна конкуренция е насочена към защита, както на реалната, така и на потенциалната конкуренция, с цел пазарът на стоки и услуги да се развива свободно, лоялно и да предоставя условия за разширяване на конкуренцията и стопанската инициатива. За приложението на общата забрана по чл. 29 ЗЗК, а и за прилагане на нормите на Глава седма ЗЗК не е необходимо да е налице пряко увреждане на конкурентни отношения, а е достатъчно да съществува възможност за такова.

Регистрирането на дружество със сходно наименование и идентичен предмет на дейност, използването на базата данни за клиенти и цени, впоследствие осъществяването на контакти с клиенти и недължимо изискване на заплащане от тези клиенти безспорно сочат на недобросъвестни действия. За да е налице нарушение на чл. 29 ЗЗК, не е необходимо да се установи причинно-следствена връзка с увреждане на конкурент, а е необходимо да бъде създадена непосредствена възможност за такова увреждане.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗЗК, физическите лица носят отговорност, когато самостоятелно извършват нарушения (в качеството им на предприятие) или когато съдействат за извършване на нарушения по този закон. В последната хипотеза физическите лица могат да бъдат субект на нарушение, когато са съдействали на другиго за осъществяване на нелоялна конкуренция, който от своя страна задължително следва да притежава качеството „предприятие по смисъла на ЗЗК.