Dictum – Pro Bono – 5 февруари 2025 г.

Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Вещно право, Наследствено право
Въпрос
Следва ли възстановяването на запазената част от наследството, накърнена чрез дарение на недвижим имот, да се извърши чрез отделяне на реална част от имота, когато това е възможно, съгласно чл. 36, ал. 1 ЗН?
Отговор
Когато предмет на дарението е недвижим имот, намира приложение правилото, установено в нормата на чл. 36, ал. 1 ЗН – връщането на това, с което е надвишена разполагаемата част, в наследствената маса, за разпределение между наследниците, се осъществява при възможност в натура, чрез отделяне на реална част от недвижимия имот, равностойна на намалението. Само ако отделянето на реална част от недвижимия имот е неудобно, се извършва преценката дали дареният имот да остане в наследството, а наследникът да плати на надарения стойността на разполагаемата част към момента на намаляването, или дареният имот да се задържи от надарения, който да възмезди наследника с пари според цената на имота към момента на намаляването.
Ако запазената част бъде възстановена с предоставяне на реална част от дарения имот (в случая – с един от двата апартамента, образувани след фактическото разделяне на дарения апартамент) и стойността на получения от наследниците имот надхвърля стойността на запазената им част, наследниците следва да бъдат осъдени да заплатят на надарения сумата, надхвърляща размера на запазената им част и съставляваща част от разполагаемата част на наследодателя, и обратно – ако стойността на имота, с който се възстановява запазената част, е по-ниска от размера на накърнението й, надареният следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата, която не достига за възстановяване на размера на накърнението. Паричното възмездяване, необходимо за пълно възстановяване на запазената част или за заплащане на част от разполагаемата част, се извършва по цени на имота към момента на възстановяването на запазената част. Съобразява се положението на имота към намаляването. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗН, според която даренията се прибавят към масата според тяхното положение по време на подаряването, е приложима само при определяне стойността на наследствената маса.
Правилото на чл. 36 ЗН е императивно и се прилага служебно от съда, дори да не е направено изрично искане за прилагането му от някоя от страните.
Чл. 34 и чл. 36 ЗН могат да се приложат съвместно, когато запазената част е накърнена чрез завети или дарения, чрез които едно лице получава безвъзмездно повече от един от имотите на наследодателя.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Въпроси
Какво представляват критериите за "уронване престижа на службата" съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР и приложимото тълкувателно постановление?
Какви са изискванията за индивидуализация на дисциплинарните наказания съгласно чл. 197, ал. 3 ЗМВР?
Отговори
Дисциплинарното наказание по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР се налага за тежко нарушение на служебната дисциплина. Фактическия състав на цитираната норма изисква извършване на деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и едновременно с това, тези деяния трябва да водят да уронване престижа на службата. Под „уронване престижа на службата се има предвид такова установено поведение на държавния служител в МВР, с което се стига до намаляване авторитета на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона. Достатъчно е поведението да бъде от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Задължително е действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи - Тълкувателно постановление №3/7.06.2007 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело №4/2007 г., което не е загубило задължителната си сила по чл. 130, ал. 2 Закона за съдебната власт (ЗСВ) и е приложимо спрямо действащите норми на ЗМВР, съответстващи на отменените тълкувани разпоредби на ЗМВР /отм./.
Етичният кодекс за поведение на държавните служители в МВР изисква поведение на полицейския служител, с което да пази доброто име на институцията, да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си, и да носи отговорност за действията си.
Съгласно разпоредбата на чл. 197, ал. 3 ЗМВР в случаите когато са извършени две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания или едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания, поради което правилно съдът е заключил, че при издаване на оспорваната заповед е нарушен процесуалния закон, тъй като в случая дисциплинарно наказващият орган приема, че служителят извършва няколко отделни нарушения, но не посочва наказание за всяко от тях, а с диспозитива на оспорената заповед налага едно наказание – „уволнение" като по този начин нарушава правилата за индивидуализация на наказанията.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Престъпления против личността, Убийство, Убийство в състояние на силно раздразнение
Въпроси
Какви са законовите критерии за наличие на физиологичен афект при извършване на престъпление?
Какви елементи доказват пряк умисъл при убийство?
Какви са условията за преквалифициране на убийство по чл. 118 НК?
Отговори
Поведението на подсъдимия не покрива медицинския критерий за физиологичен афект, а е повлияно/улеснено от употреба на алкохол и е резултат от гневна реакция, която изключва приложението на чл. 118 НК. Макар подсъдимият да няма нарушение на интелекта или на психичните качества, които да представляват умствена недоразвитост и/или краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, и които да го лишават от годност да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си, конкретното състояние на подсъдимия е описано като такова със скъсен самоконтрол и импулсивност, които са в основата на извършеното деяние. Те обаче не предпоставят приложението на визирания по – леко наказуем престъпен състав, тъй като в случая приетата от предходните инстанции фактология не сочи на наличието на физиологичен афект, дефиниран от закона като състояние на силно раздразнение, възникнало у дееца в резултат на конкретно и лимитирано с диспозицията на наказателноправната норма от Особената част на НК поведение на пострадалия – насилие, тежка обида или клевета, или друго противозаконно действие, от което да са настъпили или да е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. В този смисъл е важно да се подчертае, че средствата, с които следва да е предизвиквано състоянието на силно раздразнение у дееца са изчерпателно изброени в закона. Ето защо и доколкото не е установена такава проява от страна на пострадалия непосредствено преди инкриминираното деяние, включително против личността на приятелката на подсъдимия, не би могло деянието да се преквалифицира по привилегирования състав на чл. 118 НК. Насилието, тежката обида и клеветата трябва да са обективно налични и обусловили състоянието на силно раздразнение на дееца към момента на извършване на убийството, а случаят не е такъв.
Многобройните наранявания на пострадалия по едно и също време, особеностите на отстоянието им – на милиметри едно от друго, средството и мястото, където са причинени – с метален крак в свода на главата на пострадалия и установената по експертен път причинна връзка с настъпилия резултат, дават основание да се счете, че убийството е извършено при пряк умисъл от страна на подсъдимия да умъртви пострадалия. В съдебната практика е изяснено разбирането, че умисълът на дееца се извежда от психичното му отношение към целения резултат с оглед средството на престъплението и механизма на извършването му като сила на ударите, интензивност на нападението, уязвимост на жертвата, съобразно мястото на нанасяне на ударите.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат