Dictum – Pro Bono – 4 февруари 2025 г.

Право на ищеца е да се откаже от иска, последица от което е недопустимостта на образуваното по него производство. Отказът от иск има десезираща функция по отношение на съда за даване на защита на спорното право или на част от него занапред по същия или последващ процес. Отказвайки се от иска си, ищецът не може отново да предяви същия иск – аргумент от чл. 233, изр. 2 ГПК.

Отказът от иск е процесуално действие на ищеца към съда, а не материално-правен отказ от правото, претендирано с иска, и лишава ищеца от възможността по-нататък да търси съдебна защита на своето материално право, но не погасява самото право. В правната теория съществуват две схващания по въпроса дали към отказа от иск се прикрепя сила на пресъдено нещо, подобно на силата на пресъдено нещо на решението по съществото на спора. Според едното виждане отказът от иск съдържа в себе си мълчаливо признание за неоснователността на иска и към това признание се прикрепя силата на пресъдено нещо. Последиците на отказа от иск се приравняват на последиците на отхвърлен иск. Според другото виждане отказът от иск няма за последица формиране на сила на пресъдено нещо по спорния предмет, а само погасяване на правото на иск по отношение на спорното материално право. Няма правна норма, която да свързва отказа от иск с последиците на влязло в сила решение по спора. Според двете становища еднозначно се приема, че отказът от иска е процесуални действие, а не отказ от съществуващо материално право.

За да е основателен отвод за пресъдено нещо, следва да е налице обективен и субективен идентитет между спора, предмет на прекратеното поради отказ от иска производство, и предявения по-късно иск. Само когато е налице пълен обективен и субективен идентитет, влязлото в сила определение за прекратяване на делото поради отказ от иска е отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на същия иск отново. Обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо са очертани от основанието и петитума на предявения иск, а той определя и вида и размера на търсената защита. Под обективен идентитет се има предвид двете решения да са постановени по еднакво искане и на същото основание /ППВС №2/1977 г., т. 9/. Основанието на иска са фактите и обстоятелствата, от които се извежда претендираното право.

Основният предмет на делото за делба в първата му фаза е въпросът дали е налице съсобственост върху процесната вещ, кои са съсобствениците и какви са техните дялове. Когато е бил отхвърлен иск за собственост /установителен или ревандикационен/ за идеална част от една вещ, със сила на пресъдено нещо се отрича правото на собственост на ищеца върху идеална част от тази вещ. Този въпрос не може да бъде пререшаван в нов исков процес между същите страни поради забраната на чл. 229, ал. 1 ГПК. Недопустим ще бъде всеки последващ иск на същото лице спрямо същите ответници и за същия имот - както установителен или ревандикационен иск за право на собственост върху идеална част от вещта, така и за делба на същата вещ, тъй като въпросът за собствеността, който е основен предмет на първата фаза на делбата, вече е решен с влязлото в сила решение и не може да бъде пререшаван в нов процес.

Заявеният отказ от предявен в отделно производство установителен иск за дял в съсобственост има за последица невъзможност за ищеца, след като делото е прекратено, повторно да предяви иск за делба на същата съсобственост – защото след прекратяване на производството поради отказ от иска страната няма право занапред да търси съдебна защита на правото. Такъв иск ще е недопустим, тъй като въпросът за собствеността, който е основен предмет на първата фаза на делбата, не може да бъде решаван в нов процес, след като ищецът се е отказал от съдебна защита на правото на собственост върху вещта. С извършения отказ е погасено занапред процесуалното право на иск за защита на материалното право на собственост, което е било предмет на делото.

Когато обаче отказът от установителния иск е заявен след като страната вече е предявила в друго производство иск за делба на същия имот, отказът е изявление за изоставяне на исковата защита в производството по установителния иск и не обуславя недопустимост на вече предявения иск за делба. Това е така, защото последиците от отказа възникват занапред, както е прието и в мотивите към т. 6 на ТР №7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. №7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Само последващи отказа от иск претенции за същото право ще са недопустими. В хипотеза като настоящата искът за делба, предявен преди заявения в друго производство отказ от установителен иск за право на собственост за същия имот, ще е недопустим само, ако ищецът заяви отказ от иск и в делбеното производство.