Dictum – Pro Bono – 3 февруари 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Въпрос
Длъжен ли е въззивният съд да допусне експертиза при необходимост от специални знания за установяване на релевантен за спора факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, а при липса на такова - за приложението на императивна материалноправна норма?
Отговор
При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, и е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда (експертиза, оглед, освидетелстване), ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма.
Тези разрешения са приложими за всяко производство, включително и за делбеното производство като особено исково производство, установената съсобственост в което се прекратява чрез изрично предвидените в закона способи, сред които е и разпределянето на имоти по чл. 353 ГПК. Разпоредбите, които регламентират тези способи са от императивен правопорядък, поради което за тяхното служебно приложение е необходимо изясняване както на поделяемостта на предмета на делбата, така и на неговите вид, предназначение и състояние, за да се осигури съблюдаване на водещия в делбата принцип всеки от съделителите да получи реален дял – чл. 69, ал. 2 ЗН. За изясняването им въззивният съд е длъжен служебно и без искане на страните (съделители в делбеното производство) да допусне експертиза, в случай че такава експертиза не е допусната и приета от първоинстанционния съд.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Обществена служба и конкурси, Политика и общество
Въпроси
Какви са правните последици от липсата на надлежно предприети действия за прекратяване на статута на едноличен търговец от страна на кмет в срока, предвиден в чл. 41, ал. 3 ЗМСМА?
Представлява ли неупражняването на търговска дейност за определен период изпълнение на изискванията за прекратяване на търговската дейност по смисъла на чл. 41, ал. 1 и ал. 3 ЗМСМА?
Отговори
С разпоредбата на чл. 41, ал. 1 ЗМСМА са уредени алтернативни хипотези на несъвместимост, всяка една от които съставлява самостоятелно основание за предсрочно прекратяване пълномощията на кмет на община или кметство. Изискването е строго формално, валидно е за целия период на мандата и е продиктувано от волята на законодателя да изключи всяка потенциална възможност за конфликт на интереси и злоупотреба със служебни правомощия. В този случай съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 3 ЗМСМА в едномесечен срок от обявяване на изборните резултати, лице, което осъществява дейност или заема длъжност, посочена в ал. 1, следва да предприеме необходимите действия за прекратяване на дейността или за освобождаване от заеманата длъжност и да уведоми писмено за това председателя на общинския съвет и общинската избирателна комисия. Неизпълнението на изискванията на чл. 41, ал. 3 ЗМСМА води до предсрочно прекратяване пълномощията на кмета според изричната разпоредба на чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗМСМА.
Неупражняването на търговска дейност за определен времеви период не съставлява „прекратяване на търговска дейност“ по смисъла на Търговския закон, каквото е изискването на чл. 41, ал. 3 ЗМСМА. Видно от разпоредбата на чл. 60а, т. 1 ТЗ, при прекратяване на дейността си търговецът следва да предприеме действия по заличаване на вписването му в Търговския регистър, т. е. едва със заличаването на ЕТ в Търговския регистър се демонстрира неизвършването /прекратяването/ на търговска дейност по см. на чл. 41, ал. 1 ЗМСМА.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Престъпление по служба, Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции
Въпроси
Какви са последиците от промяната на формата на изпълнителното деяние от „нарушаване“ на „неизпълнение“ на служебни задължения?
Какви са правата на подсъдимия при изменението на обвинението в рамките на въззивното производство?
Отговори
При формата на изпълнителното деяние „нарушаване на служебни задължения“ деецът извършва активно действие, с което пренебрегва някаква забрана по служба, а при „неизпълнение на служебни задължения“ деецът бездейства по служба и не върши нещо, което следва да предприеме.
Хипотезата на „закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление" е приложима, доколкото квалификацията на деянието се променя и се прилага друг материален закон, без да е променено фактическото обвинение. Деянието по чл. 283 НК е по-леко наказуемо от това по чл. 282, ал. 2 НК и двете се намират в един раздел на НК. Субект и на второто престъпление е длъжностно лице.
Подсъдимият има право да се подготви и проведе защитата си срещу преквалифицираното деяние при евентуално обжалване пред касационната инстанция, която разполага с правомощието да провери законосъобразното провеждане на производството от процесуална и материалноправна гледна точка.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат