Dictum – Pro Bono – 30 януари 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Въпрос
В случаите, в които държавата, в която е извършено нарушението на авторско право, е различна от държавата по пребиваване на автора, кой е водещият пазар за ценообразуване при определяне на размера на претърпените имуществени вреди под форма на пропуснато лицензионно възнаграждение, които подлежат на обезщетение по силата на чл. 95 ЗАПСП?
Отговор
При нарушение на абсолютното субективно авторско право възникват нови относителни права на защита срещу нарушителя, включително иск за обезщетение (чл. 95 ЗАПСП). Заради характера на авторското право (единно, сложно, от смесен вид) размерът на обезщетението се претендира и определя общо. По аргумент от чл. 95, ал. 3 и ал. 4 ЗАПСП в общо определения си размер обезщетението трябва е справедливо (да съобразява всички обстоятелства и поправя всички последици от нарушението), както и да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6, ал. 2 ГПК) не може да бъде отречена възможността да бъде търсено обезщетение и за нарушени отделни права (правомощия) в рамките на единното авторско право, съответно за отделен вид настъпили вреди, от които за пропуснато лицензионно възнаграждение. Правото на всеки автор по чл. 18, ал. 1 и чл. 19 ЗАПСП да получи възнаграждение за използване на произведението определя вредата от неразрешеното ползване като сигурна. Следва да се съобразява особената цел на обезщетението, както и изискването то да съответства на всички обстоятелства, свързани с нарушението, включително конкретното използване. Когато автор, гражданин на страната или лице с обичайно местопребиваване в нея, предяви иск по чл. 95 ЗАПСП за обезщетение с твърдение, че в нарушение на авторското му право произведението е използвано в страната без негово разрешение и е дължимо заплащането на обезщетение за неполучено лицензионно възнаграждение, обезщетението следва да е в размер на авторското (лицензионно) възнаграждение, за което ищецът би разрешил използването от ответника, а ако ищецът не би дал такова разрешение, съответно не би сключил договор с ответника – възнаграждението, за което ищецът би разрешил използването на друг ползвател в страната. Ако авторът не би разрешил използването (на ответника или изобщо), обезщетението следва да бъде допълнително завишено, съответно на изискването да се съобразяват всички обстоятелства относно нарушението, за да въздейства обезщетението възпиращо и предупредително. При всяко положение на автора не може бъде присъдено по-малко от действителната пазарна цена на правото на използване, тъй като присъжданото обезщетение не би било справедливо. По аргумент от чл. 38, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 ЗАПСП неполученото авторско (лицензионно) възнаграждение, за което авторът би разрешил използването, не е единствената възможна имуществена вреда. На автора се дължи обезщетение на база действителната печалба на ответника, извлечена от нарушението, която понякога е много по-голяма. Даденото по-горе тълкуване съответства на минималните стандарти относно защитата на авторското право, установени с международни договори, както и хармонизационните правила на правото на Европейския съюз. Съгласно чл. 13, пар. 1, б. а и б. б обезщетението трябва да е съобразно действителните вреди, понесени от притежателя на правата в резултат на нарушението. Когато съдебните органи определят обезщетението, те вземат предвид всички приложими аспекти като например отрицателните икономически последствия, включително пропусната печалба, които увредената страна е понесла, цялата несправедливо получена печалба от нарушителя, а когато е уместно, елементи, които са различни от стопанските фактори, като например морална щета, причинена на притежателя на правото поради нарушението. Като алтернатива на посоченото те могат, когато е уместно, да определят обезщетението като еднократна сума въз основа на следните елементи: най-малко размера на лицензионните и авторските възнаграждения и хонорари, които биха били дължими, в случай че нарушителят е поискал официално разрешение да използва въпросното право като интелектуална собственост.
В практиката на Съда на Европейския съюз при тълкуване на Директива 2004/48 се приема, че обезщетението по член 13, параграф 1, буква б), което е въз основа на хипотетично лицензионно възнаграждение, се прилага в подходящи случаи, а Директива 2004/48 трябва да се тълкува като установяваща принципа, че изчисляването на размера на обезщетението, което трябва да бъде изплатено на притежателя на правото на интелектуална собственост, трябва да се стреми да гарантира, че последният е напълно обезщетен за действително понесените от него щети, включително морални (решение от 17.03.2016 г. на Съда, Christian Liffers (С-99/15), ECLI:EU:C:2016:173).
При даденото тълкуване относно обезщетението по чл. 95 ЗАПСП за пропуснато авторско (лицензионно) възнаграждение на автор, гражданин на страната или лице с обичайно местопребиваване в нея, в случай на частноправни отношения с международен елемент, когато е приложимо българското материално право като право на държавата, в която се търси закрила, аналогично обстоятелството, че използването е на територията на страната (лицензионна територия), е относимо, когато то би било от значение при даваното от автора разрешение за използването на ответника или на друг ползвател в страната. По аргумент от чл. 36, ал. 6 ЗАПСП само съобразяването на икономическата среда и стандарт на територията на отделната държава от автора при сключването на лицензионен договор обосновава размер на обезщетението за пропуснато лицензионно възнаграждение, съответен на този пазар. Съществува възможност авторът да не разграничава отделните лицензионни територии и свързаните с тях различни пазарни условия.
При определяне на обезщетение по чл. 95 ЗАПСП за пропуснато лицензионно възнаграждение в случаи с международен елемент е съобразим пазарът в страната като пазар на държавата, в която е извършено нарушението на авторското право, но този пазар не е водещо обстоятелство. Той е относим, когато е взет предвид от автора при даваното разрешение за използване или при остойностяването на правото на използване, при съобразяване и на всички останали обстоятелства, свързани с използването на конкретното произведение (начина, времето и мястото на използване, получените приходи и др.) и с нарушението (обстоятелства, при които е предприето, форма на вина, отношение на нарушителя към извършеното, дали използването продължава въпреки възраженията на автора и др.).
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Енергетика, Пазарни и секторни регулации
Въпроси
Какви са законовите изисквания за определяне и актуализиране на преференциалните цени за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, съгласно чл. 32 от ЗЕВИ?
Какви са правомощията на КЕВР при определянето на преференциалните цени и дали се изисква съобразяване с индивидуалните особености на конкретен производител или инсталация?
Как се формира коефициентът за актуализация на преференциалната цена и допустимо ли е да се включват допълнителни елементи или индивидуални параметри извън предвидените в закона?
Отговори
Съгласно чл. 32, ал. 1 Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) Комисията за енергийно и водно регулиране определя преференциални цени за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, с изключение на енергията, произведена от водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 MW, в следните случаи: ежегодно в срок до 30 юни; когато в резултат на извършен анализ на ценообразуващите елементи констатира съществено изменение на някой от тях.
Преференциалните цени по чл. 32, ал. 1 ЗЕВИ се определят по реда на съответната наредба по чл. 36, ал. 3 Закона за енергетиката, като се отчитат видът на възобновяемия източник, видовете технологии, инсталираната мощност на обекта, мястото и начинът на монтиране на съоръженията и инвестиционните разходи; нормата на възвращаемост; структурата на капитала и на инвестицията; производителността на инсталацията според вида технология и използваните ресурси; разходите, свързани с по-висока степен на опазване на околната среда; разходите за суровини за производство на енергия; разходите за горива за транспорта; разходите за труд и работна заплата; другите експлоатационни разходи. Преференциалната цена се определя за целия срок на договора за изкупуване по чл. 31, ал. 2 ЗЕВИ.
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 4 ЗЕВИ, на която се основава оспореното пред съда решение, Комисията за енергийно и водно регулиране ежегодно до 30 юни актуализира преференциалната цена на електрическата енергия, произведена от биомаса, с коефициент, който отразява изменението на стойността на ценообразуващите елементи по ал. 2, т. 6, 7 и 8, а именно разходите за суровини за производство на енергия, разходите за горива за транспорта, разходите за труд и работна заплата.
Съгласно чл. 32, ал. 5 ЗЕВИ, коефициентът, отразяващ изменението на стойността на ценообразуващите елементи по ал. 2, т. 6,7 и 8 се определя като произведение от разходите по трите пера и дела на съответния ценообразуващ елемент от общите разходи, изразен в процент. След като преференциалната цена е сбор от ценообразуващите елементи, логично е при актуализирането й, да се съберат ценообразуващите елементи, които се изменят. Правилно е коефициентът по чл. 32, ал. 5 ЗЕВИ да бъде изчислен като сбор от произведенията на относителните дялове за разходи за суровини за производство на енергия, разходи за горива за транспорт и разходи за труд и заплата през предходната година, умножени със съответните индекси на изменение на съответните нормативно определени разходи. Годишни индекси за изменение на цените на суровините и тези за разходите за горива за транспорта са въз основа на средната пазарна цена на ценообразуващия елемент за предходната отчетна година, съответно тези за труд и работна заплата са определени въз основа на данните от Националния статистически институт за изменението на средната работна заплата за предходната календарна година. Следователно са спазени и изискванията на чл. 32, ал. 6, 7, и 8 ЗЕВИ.
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 4 ЗЕВИ коефициентът отразява изменението на стойността на ценообразуващите елементи по ал. 2, т. 6, 7 и 8, а именно разходите за суровини за производство на енергия, разходите за горива за транспорта, разходите за труд и работна заплата, а не и на останалите елементи посочени в чл. 32, ал. 2 от същия закон.
Преференциалната цена се определя веднъж за целия 20-годишен период, след което всяка година се актуализира със съответния коефициент, отразяващ изменението на трите елемента по чл. 32, ал. 2, т. 6,7 и 8 ЗЕВИ, като полученият коефициент само числово изменя останалите елементи в модела, но няма възможност за различни финансови модели за изчисляване на цената с различни стойности. Преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия на групата производители е определена за първи път с Решение N Ц-19/28.06.2013г. на КЕВР и ценообразуващите елементи в частта на решението в раздел 1.28 са влезли в сила и не могат да се променят.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Въпроси
Какви са последствията при липса на мотиви в присъдата, свързани с вътрешни противоречия и пренебрегвани доказателства?
Как съдът оценява производните доказателства и тяхната роля в проверката на първичните доказателства, свързани с показанията на свидетели?
Какви процесуални възможности има ВКС при разглеждането на въззивни присъди?
Отговори
Макар принципно да е вярно, че служебното начало в касационното производство е ограничено, то не се изключва при наличие на съществено нарушение на процесуалните правила от кръга на абсолютните, каквото е липсата на мотиви, за която ВКС винаги следи служебно.
Опорочаването на присъдата поради липса на мотиви може да се проявява в две направления. От една страна може да има вътрешни противоречия в мотивите относно факти от предмета на доказване по чл. 102, т. 1 НПК, а от друга – да не са обсъдени противоречиви доказателствени материали по реда на чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305, ал. 3 НПК, като изцяло да са пренебрегнати такива, подкрепящи обвинението и в частност показания на пострадалия и други очевидци. Всяко от тези нарушения самостоятелно обуславя липса на мотиви, която е касационно основание съгласно чл. 348, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 2 НПК.
Разпознаването се обективира в нарочен протокол, който се приобщава към доказателствената съвкупност по реда на чл. 283 НПК. Отказът това писмено доказателствено средство по смисъла на чл. 127, ал. 1 НПК да бъде анализирано противоречи на разпоредбата на чл. 136 НПК, която предвижда разпознаването на лица като способ на доказване, напълно самостоятелен от разпита на свидетеля и отделно като разпознаващо лице по чл. 170 НПК.
Производните доказателства могат да служат за проверка на първичните такива. Когато показанията на даден свидетел са източник на производни доказателства, тази тяхна процесуална характеристика изключва възможността данните от тях да бъдат самостоятелно основание за осъдителна присъда. Независимо от това съдът не може да откаже да ги коментира в съдържателен план, тъй като те се явяват важен доказателствен източник за проверка на първичните доказателства, изводими от показанията на пострадалия/на основен свидетел от една страна, а от друга – на диаметрално противоположните на тях обяснения на подсъдимия.
ВКС не може да подменя вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК, защото не разполага с процесуални възможности за самостоятелна оценка на доказателствените материали вместо въззивния съд, който е последната инстанция по фактите, но в конкретния случай, ВКС не може да прецени материалната законосъобразност на обжалваната въззивна присъда в рамките на приетата от въззивния съд фактология, защото тя е противоречива и не почива на аналитична доказателствена дейност, съобразена с процесуалните изисквания.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат