Dictum – Pro Bono – 29 януари 2025 г.

Специално административнонаказателно производство, уредено в Глава седма а Закона за енергетиката, съдържа процедурни правила за установяване на нарушения на чл. 3 и чл. 5 от Регламент (ЕС) №1227/2011 и за налагане на санкции на основание чл. 74н, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 224г ЗЕ. От характера на проведеното производство следват задълженията на органа, който в случая е с правомощия на административнонаказващ орган, да посочи конкретно неправомерното поведение на нарушителя и да го квалифицира по съответния състав на нарушената правна норма и да наложи съответната санкция-глоба или имуществена санкция по чл. 224г ЗЕ, предвидена за този вид нарушения.

Разпоредбата на чл. 34, ал. 2 ЗАНН действително предвижда, че за нарушения на Регламент(ЕС) №1227/2011 не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли повече от пет години от извършване на нарушението, но в случая съдът не е съобразил, че специалният закон-ЗЕ урежда конкретните нарушения по чл. 3 и чл. 5 от Регламент(ЕС) №1227/2011в нарочни разпоредби по Глава седма а, изключващи приложението на ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 74н от ЗЕ предвижда, че КЕВР в закрито заседание приема решение, с което: 1. установява, че не е извършено нарушение или че не са предприети действия за извършване на нарушение на чл. 3 и чл. 5 от Регламент(ЕС) №1227/2011 и прекратява производството; 2. установява, че е извършено нарушение или че са предприети действия за извършване на нарушение чл. 3 и чл. 5 от Регламент(ЕС) №1227/2011 и с решението си комисията налага глобата или имуществената санкция по чл. 224г и може да приложи мярката по чл. 74л. Изрично в разпоредбата на чл. 224г, ал. 5 ЗЕ е предвидено, че санкциите по този член се налагат с решение на комисията, без да се съставя акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ което само по себе си изключва приложението на чл. 34, ал. 2 ЗАН относно погасяването по давност на нарушенията по чл. 3 и чл. 5 от регламента, за които в Глава седма а на специалния закон-ЗЕ е предвиден съвсем различен ред за установяване наличието или липсата на нарушение.

Производствата по Регламент(ЕС) №1227/2011, към които би следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 34, ал. 2 ЗАНН са производствата за нарушения по чл. 4, 8, 9 и 15 от Регламент(ЕС) №1227/2011, за които изрично в чл. 74о, ал. 4 ЗЕ е предвидено, че се установяват с АУАН, който се съставя от определени със заповед на председателя на комисията длъжностни лица.

Законодателят е предвидил изрично кои конкретни производства за установяване наличието или липсата на извършено нарушение на Регламент(ЕС) №1227/2011 следва да приключат с издаването на АУАН и кои не и настоящото не е между тях, тъй като приключва с издаването на решение на комисията. Доколкото производството за установяване на нарушения по чл. 3 и чл. 5 от регламента е изведено в изрични разпоредби и е уредено съобразно предвидения в Глава седма а ЗЕ и в специален подзаконов акт-Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката, заключението на първоинстанционния съд досежно липсата на специална уредба в ЗЕ и препращането към ЗАНН относно съставомерността на нарушението и приложението на погасителната давност е неправилно.

Според разпоредбата на чл. 13, ал. 3 и ал. 8 ЗЕ, комисията се произнася с мотивирани решения, съставляващи индивидуални или общи административни актове, като при осъществяване на правомощията си прилага процесуалните правила, предвидени в този закон, а за неуредените случаи-правилата на АПК. Според ТР№16/31.03.1975г. на ОСГК на Върховния съд, мотивите на административния акт могат да бъдат изложени и отделно от акта-в съпътстващата го документация по издаването му или най-късно до изпращането на жалбата срещу акта-в съпроводително писмо или в друг съдържащ се в преписката документ.

Разпоредбата на чл. 5 от Регламент (ЕС) №1227/2011 третира като нарушение както опита за манипулиране, така и манипулирането на пазара за търговия на едро с енергия. При това, съгласно чл. 2 и чл. 3 от REMIT е достатъчно поведението да е вероятно да дава фалшиви или подвеждащи сигнали относно търсенето, предлагането и цената на енергиен продукт на едро, за да се квалифицира като нарушение на чл. 5 от регламента под формата на пазарна манипулация. В този смисъл са и насоките на АСРЕ, според които в такива случаи не е необходимо националните регулатори да демонстрират фалшиви ли подвеждащи сигнали относно търсенето, предлагането и цената на енергиен продукт на едро, а е достатъчно при конкретните обстоятелства на случая, поведението на участниците на пазара да е вероятно да даде фалшиви или подвеждащи сигнали. Следователно, за комисията не възниква задължение да доказва дали действително е налице произведен краен ефект върху пазара под формата на манипулирана цена, подведен купувач и т. н.

Според разпоредбата на чл. 224г, ал1 ЗЕ „На юридическо лице или едноличен търговец, който наруши или извърши действия с цел да наруши чл. 3 и 5 от Регламент (ЕС) №1227/2011, ако не подлежи на по-тежко наказание, се налага имуществена санкция в размер до 10 на сто от общия оборот за предходната финансова година на това лице.“.

Реда и начина за определяне санкциите и глобите, налагани по чл. 224г ЗЕ са регламентирани в прил. по делото Методика на КЕВР, в сила от 14.04.2021 г.. В разпоредбата на чл. 2 от Методиката е посочено, че при упражняване правомощието си по налагане на санкции и глоби при нарушение на чл. 3 и чл. 5 от Регламент (ЕС) №1227/2011, комисията се ръководи от принципите на ефективност и пропорционалност чрез отразяване сериозността на нарушенията с цел постигане на възпиращ ефект. Това правомощие на комисията включва както задължението за разследване и санкциониране на отделните нарушения, така и задължението наложените санкции да са пропорционални на нарушението и да имат възпиращ ефект. За постигане на тези цели комисията определя стойността на продажбите на стоките и услугите, с които е свързано нарушението, като основа при определяне размера на санкцията и взема предвид тежестта и степента на влияние върху пазара на едро на енергия, продължителността на нарушението, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като не може да превиши максималния размер, определен в чл. 224г ЗЕ /т. 2 и т. 3 от чл. 2 от методиката/. На следващо място, разпоредбата на чл. 3 от Методиката задължава органа, да излага във всяко решение за налагане на санкция конкретните си мотиви относно индивидуализацията на санкцията или глобата. Конкретният размер на имуществените санкции се определя по двустепенния метод, описан в чл. 6, като първо се индивидуализира основен размер на санкцията посредством използване на стойността на продажбите, с които е свързано нарушението, след което същият се увеличава или намалява при наличие на смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства. Основният размер на санкцията според чл. 7 се определя като процент от стойността на продажбите в зависимост от тежестта на нарушенията, като при тежките нарушения същият е от 7% до 10% от стойността на продажбите. За тежки според Методиката се считат нарушенията, които оказват или биха могли да окажат значително и трайно въздействие върху цените на енергийните продукти на едро и биха нарушили ефективната конкуренция и ограничили избора на другите участници на пазара. Основният размер на санкцията, съобразно разпоредбата на чл. 8 от Методиката може да бъде увеличен или намален с до 10% за установено отегчаващо или смекчаващо вината обстоятелство, но при всички случаи, според нормата на чл. 10, когато изчисленият размер на санкцията превиши максималния законов размер от 10% от общия оборот на предприятието за предходната финансова година, санкцията се намалява до законоустановения максимален размер. Само за прецизност на изложението следва да се посочи, че пак според същата разпоредба на чл. 10, за предходна финансова година се счита годината преди решението на КЕВР за налагане на санкцията, а не годината преди нарушението, каквото е неправилно възприетото от жалбоподателя и от първоинстанционния съд становище.