Dictum – Pro Bono – 27 януари 2025 г.

В тълкувателно решение №16 от 31.III.1975 г., ОСГК, в което е прието, че необходима и задължителна част от съдържанието на индивидуалния административен акт съгласно чл. 26, ал. 1, б. в ЗАП са фактическите и правни основания за издаване на акта, като понастоящем тези изисквания са залегнали в разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитимите интереси на гражданите и организациите - страни в административното производство. ОСГК приема, че мотивите могат да бъдат изложени в отделен документ и в съпроводително писмо, с което преписката се изпраща до по-горестоящ орган, като и в двата случая допълнителното излагане на мотивите позволява на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден актът, и да организират защитата си срещу него.

Следователно крайният момент, в който е допустимо представянето на мотивите към акт в отделен от него документ, изхождащ от органа е съпроводителното писмо, с което преписката се изпраща на по - горестоящ административен орган – т. е. възможността е в рамките на административното производство.

Изразеното подчертано лично становище – предложение от проф. К. Л., намиращо се на стр. 257 от монографията му „Недействителност на административните актове", в редакцията, в изданието на „Сиела" „Актуални трудове", в което недопустимо се приравняват процесуални действия на органа – издател на акта в административното и в съдебното производство противоречи, както на законовите изисквания на АПК и към момента на приемането му, а и в последвалите му изменения, а така също и на приетото в посоченото по-горе тълкувателно решение.

Смисълът на тълкуването, което е дадено в него от ОСГК на ВС е да се даде възможност на гражданите до приключване на административното производство да се запознаят с това, какво приема органът, постановил акта за установено като факти и обстоятелства по преписката и кои правни норми счита за приложими в случая с оглед защита на правата им и осигуряване на възможността да организират адекватна защита срещу неблагоприятен за тях административен акт. При това, липсата на този съществен елемент от акта, наличен към момента на приключване на административното производство с административен акт, а още по-малко към момента подаване на жалбата срещу него в съответния съд, е в нарушение на въведените в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК изисквания за неговата форма, представляващи самостоятелно основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК. Изложеното води до извод, че излагането на мотивите към акта, след подаване на жалба срещу него до съда не води до саниране на същия, предвид посочената законова уредба, действаща към момента на постановяването му, както и с оглед даденото тълкуване от ОСГК на ВС на разпоредбата на чл. 26 от отменения Закон за административното производство.