Dictum – Pro Bono – 24 януари 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Въпрос
Допустимо ли е кумулирането на неустойка и обезщетение за вреди от неизпълнение на едно и също договорно задължение?
Отговор
Обезщетителната функция на неустойката се проявява чрез освобождаване на изправната страна от необходимостта да доказва вредите от неизпълнението, но с уговорката за неустойка не се ограничава размерът на обезвредата на кредитора. Изводът се основава на нормата на чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, която изрично предвижда възможността кредиторът да иска обезщетение и за по-големи вреди, които не се покриват от неустойката. Законодателят е уредил отговорността за вреди от неизпълнение на договорно задължение в разпоредбите на чл. 82 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По правилото на чл. 82 ЗЗД вредите, представляващи претърпени загуби и пропуснати ползи, доколкото са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, ако са в размер надхвърлящ уговорената неустойка между страните, имат характер на “по-големи вреди”, по смисъла на чл. 92, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Следователно, претенцията за обезвреда на кредитора може да включва както уговорената неустойка, така и обезщетение за действителните вреди, но само тези, които са над размера на неустойката.
Доколкото неустойката има и санкционна функция, няма законова пречка за кредитора да я претендира, независимо от присъденото му с влязло в сила решение, предхождащо предявения иск с правно основание по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за забавено изпълнение на едно и също парично задължение, ако размерът на лихвата се приспадне от размера на неустойката. Следователно, недопустимо е кумулирането на неустойка за забава на парично задължение с парично обезщетение по чл. 86 ЗЗД, в размер на законната лихва за същото неизпълнение, когато неустойката по размер покрива размера на действителните вреди, т.е. е равен или по-голям от размера на същите.
Горните съждения, независимо от това, че са дадени в хипотеза на обезщетяване на вреди от забавено изпълнение, е аналогично приложимо и за хипотеза на обезщетяване на вреди от пълно неизпълнение или на неточно изпълнение, като се има предвид, че преценима за кумулиране би била договорена компенсаторна или неустойка за обезщетяване вреди от развалянето на договора, а не и мораторна неустойка, каквато е договорена между страните по настоящия спор. Присъждането на мораторна неустойка предполага прието по договора изпълнение, но самото то забавено.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Данък добавена стойност, Данъци
Въпроси
Какви са изискванията за доказване на вътреобщностна доставка (ВОД) съгласно националното законодателство и чл. 138, пар. 1 от Директива 2006/112/ЕО?
Какви са правните последици, когато не са доказани предпоставките за облагане с нулева ставка на ВОД съгласно чл. 7, ал. 1 и чл. 53, ал. 1 от ЗДДС?
Отговори
В контекста на интерпретацията на съюзното право - чл. 138, пар. 1 и чл. 14, пар. 1 Директива 2006/112, дадена в т. 31 от решението на СЕС по дело С-273/2011 освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката. Това разбиране е израз на законодателната идея за преходния характер на този режим на облагане на ВОД /вж. чл. 402, пар. 1 Директива 2006/112/ - до приемането на окончателния режим на облагане в държавите на произход на стоката. Изискване към ВОД е придобиващият стоките да е друго ДЗЛ и данъчно незадължено юридическо лице, действащо на територията на държава членка различна от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоката.
С факта на изпращането или превозването на стоката до друга държава-членка и физическото напускане в резултат на това на стоката от държавата членка на доставката доставчикът обвързва настъпването на благоприятни за него правни последици – освобождаването му като продавач от ДДС във връзка с вътреобщностна доставка /вж. чл. 138, пар. 1 Директива 2006/112/ЕО/. Националното законодателно разрешение е за облагане на ВОД с нулева ставка на ДДС – чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Затова и с арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК във вр с пар. 2 ДР ДОПК за жалбоподателя в първоинстанционното производство е тежестта да установи с убедителността на пълното доказване юридическите факти, представляващи основание за освобождаване на ВОД. За насрещното доказване на администрацията не съществува изискване да е пълно. Затова и използването на косвени доказателства не е несъвместимо с процесуалната активност, осигуряваща защита срещу оспорването на РА.
Доказването на предпоставките на ВОД по чл. 7 ЗДДС е силно формализирано. По препращане от чл. 53, ал. 2 ЗДДС кръгът на писмените доказателствени средства, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. В двете точки на чл. 45 ППЗДДС са изброени лимитативно две групи от документи, които доставчикът на стоки следва да представи за да докаже наличието на ВОД – документи за доставката и документи удостоверяващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. Установяването от националното законодателство на изискванията към доказване на ВОД е в съответствие с разпоредбата на чл. 131 Директива 2006/112.
В приложимите по време редакции на чл. 45 ЗДДС, т. 2/до новелата ДВ бр. 25/2020 г. / включва две букви, като изпращането или транспортирането на стоката се установява алтернативно с две групи документи. В първата хипотеза /на б. а/ доказването на изпращането или транспортирането се осъществява с транспортен документ или писмено потвърждение от получателя, когато транспортът се осъществява от получателя или от трето лице за сметка на получателя. Поставени са изисквания към съдържанието на писменото потвърждение, които с новела ДВ бр. 10/2011 г. са допълнени с посочване на име на лицето предало стоките, а с тази бр. 8/2016 г. и с длъжностното качество на това лице, както и с името и длъжностното качество на лицето получило стоките. При транспорт от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика необходимо и достатъчно е доказването с транспортен документ – чл. 45, т. 2, б. б ППЗДДС.
Видно от мотивите на Решение от 18 ноември 2010 г. на СЕС по ДелоС-84/2009, т. 44, за да се определи една сделка като ВОП, което е корелативно свързано с ВОД, е необходимо да се извърши обща преценка на всички обективни факти, които имат значение, за да се определи дали придобитата стока действително е напуснала територията на държавата членка на доставката. В практиката си СЕС многократно се е произнасял за това, че прилагането на законодателството на общността не може да бъде разширено, за да обхване злоупотребите на икономическите оператори. Напротив, целта е да се предотврати извършването на операции, които не са в рамките на обичайните търговски сделки, а единствено с цел злоупотреба с предимствата, предвидени в Общността.
В процесния случай е налице съвкупност от факти и обстоятелства, които навеждат на извод за формално прилагане на условията за данъчно предимство.
Без да са доказани предпоставките на ВОД по чл. 7, ал. 1 ЗДДС облагането им с нулева ставка по чл. 53, ал. 1 ЗДДС е неправомерно. По тази причина начисляването на данъка по ВОД в тежест на лицето, от което той е изискуем /чл. 86, ал. 1 ЗДДС/ е в съответствие с материалния закон, а отмяната АССГ на процесния РА – неправилна. След като не е доказано транспортиране на стоките извън територията на страната, недоказано се явява и ползването на услугите на превозвача.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Доказване, Наказателен процес, Престъпления против личността, Убийство, Убийство в състояние на силно раздразнение
Въпроси
Какви са задълженията на въззивния съд при излагане на самостоятелни констатации за фактологията по делото въз основа на собствен анализ на доказателствата?
Какви са процесуалните изисквания към вътрешното убеждение на съда и какви нарушения възникват при игнориране, изопачаване или непълно обсъждане на доказателствения материал?
Как се оценяват обясненията на подсъдимия като доказателствено средство в контекста на принципа за презумпция за невиновност и правилата за гласни доказателствени средства?
Отговори
Въззивният съд като втори и последен съд по фактите е задължен да изложи в решението си самостоятелни констатации за установената по делото фактология въз основа на собствен анализ на доказателствените материали. Съгласяването на въззивната инстанция изцяло с изводите от фактическа страна на първоинстанционния съд и спестяването на повторното им излагане не представлява липса на мотиви.
Практиката на ВКС не толерира механичното възпроизвеждане на обвинителния акт или на мотивите на първоинстанционната присъда във въззивното решение. Това се отнася до случаите, когато във въззивния съдебен акт дословно се инкорпорират изцяло или съществени фрагменти от тезите на друг процесуален документ, без конкретни отговори на отправените от страните възражения и без въззивната инстанция да е осъществила собствена самостоятелна проверка на твърденията на прокурора или на приетите от първоинстанционния съд факти на деянието и правни изводи.
Въззивният съд следва винаги да посочи кои обстоятелства е счел за установени, въз основа на кои доказателствени средства, както и да изложи подробни доводи и съображения кои, защо изцяло или отчасти възприема и защо отхвърля другите, т. е. в мотивите трябва да се вижда, че действително съдът е направил обсъждане на доказателствата, изяснил е и отстранил противоречията.
Липсата на отговор във въззивното решение на решаващите доводи на жалбоподателя, каквито са тези за оценката на доказателствата и квалификацията на деянието, е приравнена на пълна липса на мотиви.
Свободната оценка на доказателствените материали не е произволна, а трябва да е съобразена с процесуалните правила, предвидени в закона за допускане, събиране и оценка на доказателствата. Вътрешното убеждение на съда трябва да се основава на всички доказателствени материали, събрани и проверени по надлежния ред при обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото и да бъде надлежно мотивирано. Нарушения на тези изисквания ще има, когато съдът при формиране на вътрешното си убеждение е игнорирал (не е обсъдил) някои от доказателствените материали по делото; не е обсъдил противоречията в тях; не е обсъдил доводите на страните; извратил е (изопачил) доказателствени материали по делото; позовал се е на материали, които не са проверени по надлежния ред или не се намират по делото.
Обясненията на подсъдимия са доказателствено средство и важно средство за защита, поради което подлежат на внимателна оценка. Като доказателствено средство обясненията на подсъдимия се подчиняват на общите правила, отнасящи се до доказателствените средства и в частност до гласните доказателствени средства. В този смисъл достоверността им се оценява по тяхната вътрешна логичност, съгласуваността им с останалите доказателства по делото, наличието на противоречия или оборването им от други доказателствени източници. Същевременно, като следствие от принципа на чл. 16 НПК, уреждащ презумпцията за невиновност, в разпоредбата на чл. 103, ал. 2 и ал. 3 НПК е предвидено положението, че подсъдимият не е длъжен да доказва, че е невинен, както и че не може да се правят изводи в негова вреда, поради това, че не е дал или отказва да даде обяснения или не е доказал възраженията си.
Неотменимо право на съда по фактите е да възприеме за достоверни или недостоверни определени доказателствени материали, но след като изложи причините за това – да изследва тяхното съответствие с останалите доказателства по делото, като ги подложи на анализ за съответствието им с правилата на формалната логика и на процесуалния закон.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат