Dictum – Pro Bono – 22 януари 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Застрахователни обезщетения, Имуществени вреди, Непозволено увреждане, Облигационно право
Въпрос
Може ли да се начислява законна лихва, считано от дата, предхождаща възникването на главното вземане? (Във връзка с претенцията за законна лихва върху присъдената главница за обезщетение за имуществени вреди – разходи за личен асистент(болногледач) за период след исковата молба)
Отговор
Разпоредбата на чл. 86 ЗЗД предвижда, че длъжникът дължи на кредитора обезщетение в размер на законната лихва върху неизпълненото в срок парично задължение и се дължи от датата на забава, а при деликт – от увреждането. Обезщетението има акцесорен характер, доколкото предпоставя валидно възникнал паричен дълг, който не е погасен от длъжника. Когато се присъжда обезщетение за периодично настъпили вреди, лихва се дължи от момента на тяхното настъпване, а не от датата на деликта, от който произтичат.
В случай, когато в имуществената сфера на пострадалия настъпват периодично имуществени вреди, тяхното обезщетение за в бъдеще се определя на периоди, със законните последици за забава от деня на падежа за всяка вноска, до настъпване на юридически факт, представляващ основание за изменение на размера или за отпадане на задължението за изплащане на обезщетението. Задължението за изплащане на обезщетение за имуществени вреди – разходи за личен асистент за периода, следващ подаването на исковата молба е периодично, с ежемесечна дължимост, както и се претендира в исковата молба. Този периодичен характер, предпоставящ и възникването на изискуемото вземане, а с него и акцесорното вземане за законна лихва, не се променя с оглед на обстоятелството, че в настоящото производство е определен глобален размер на обезщетението.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Административен процес, Граждански права и статус, Лични данни
Въпрос
Какви са правомощията на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) при разглеждане на нарушения по Регламент (ЕС) 2016/679 и как следва да бъдат упражнени те?
Отговор
Съгласно чл. 38 ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент /ЕС/2016/679 и по този закон субектът на данни има право да сезира Комисията в срок от 6 месеца от узнаване на нарушението, но не по-късно от две години от извършването му, която се произнася с решение, като може да приложи мерките по чл. 58, пар.2, букви а – "з" и "й" от Регламент /ЕС/2016/679 или по чл. 80, ал. 1, т. 3, 4 и 5 и в допълнение към тези мерки или вместо тях да наложи административно наказание в съответствие с чл. 83 от Регламент /ЕС/2016/679.
Правомощията на Комисията за защита на личните данни са регламентирани с препращането от чл. 10а, ал. 1 ЗЗЛД към Регламент (ЕС) 2016/679, като най-общо се констатира, че надзорният орган съвместява различни прояви на административна дейност с налагане на административно наказание глоба или "имуществена санкция" /чл. 58, пар. 2, б. и" от Регламент /ЕС/2016/679/. КЗЛД при упражняване на правомощието си по чл. 38, ал. 3 ЗЗЛД, включително и когато налага глоби и имуществени санкции, действа като колегиален независим надзорен орган, което автоматично я изключва от кръга на лицата по чл. 47 ЗАНН, възприемани като еднолични органи. Процедурата, по която се упражняват правомощията на Комисията също се различава от тази по ЗАНН, а именно с пряко участие на всички заинтересовани страни, включително и пострадалия. Без съставяне на отделен акт за установяване на административно нарушение, предвиден в ЗАНН, а с един общ акт се установява нарушението при обработване на лични данни, разпореждат се мерки и/или се налага санкция. Председателят на Комисията за защита на личните данни действа като административнонаказващ орган по реда на ЗАНН /чл. 87 ЗЗЛД/ в определените за това случаи, като настоящият не е такъв.
При разглеждане на жалба за нарушение при обработване на лични данни по Регламент/ЕС/2016/679, от КЗЛД се преценява дали е налице неправомерно обработване на лични данни - допуснато ли е нарушение от страна на администратора на лични данни при обработване на личните данни и във връзка с това взети ли са достатъчно мерки, за да се гарантира правомерното обработване на лични данни. В случая правилно е прието допуснатото от дружеството нарушение като администратор на лични данни по чл. 5, пар. 1, б. в от Регламент /ЕС/2016/679.
КЗЛД разполага с оперативна самостоятелност като в съответствие с предоставените й функции преценява кое от правомощията по чл. 58, пар. 2 от регламента да упражни. Преценката следва да се основава на съображенията за целесъобразност и ефективност на решението при отчитане особеностите на всеки отделен случай и степента на засягане на интересите на конкретното физическо лице – субект на данни, както и на обществения интерес. Правомощията по чл. 58, пар. 2 от регламента, без това по б. "и", имат характер на принудителни административни мерки, чиято цел е да предотвратят, респ. да преустановят извършването на нарушение, като по този начин се постигне целеното от него поведение в областта на защитата на личните данни. При определяне на корективната мярка следва да бъде съобразена целта, която се преследва с налагането й и дали с изпълнението й тази цел ще бъде постигната.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Общоопасни престъпления, Причиняване на телесни повреди и щети в транспорта
Въпроси
Възможно ли е да се носи наказателна отговорност за нарушения на чл. 20, ал. 2, предл. първо-во и предл. второ-ро ЗДвП при настъпило пътно произшествие?
Каква е причинно-следствената връзка между нарушаването на чл. 20, ал. 2, предл. второ-ро ЗДвП и настъпилото пътно произшествие, когато водачът е могъл да предотврати произшествието?
Отговори
Принципно е невъзможно да се носи наказателна отговорност за извършени нарушения на чл. 20, ал. 2, предл. първо-во и предл. второ-ро ЗДвП. Практиката на съдилищата е константна, че за престъплението по чл. 342, ал. 1 НК водачът на МПС може да носи наказателна отговорност единствено за тези нарушения, които са в пряка причинно следствена връзка с настъпилия общественоопасен резултат. Обсъжданите два конкретни законови текста съдържат задължение за водача свързано с избраната скорост за движение (чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП) и задължението в случай на необходимост, при възникване на опасност, да намали скоростта на движение и да спре.
Анализът на нормите дава основание да се прецени, че не е възможно едновременното нарушаване на тези правила да е в причинна връзка с настъпилото пътно произшествие. Ако водачът е нарушил чл. 20, ал. 2, предл. първо-во ЗДвП (движил се е с несъобразена скорост), то за него е било обективно невъзможно да предотврати произшествието като предприеме аварийно спиране.
От друга страна нарушаването на чл. 20, ал. 2, предл. второ-ро ЗДвП е в причинна връзка с настъпилото произшествие единствено когато водачът се е движил със скорост, която му е позволявала да спре и предотврати произшествието при възприемане на опасността.
Ето защо, нормите на чл. 20, ал. 2, предл. първо-во и предл. второ-ро ЗДвП са алтернативни помежду си и едновременното им нарушаване няма как да е в причинна връзка с настъпване на съставомерния резултат.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат