Dictum – Pro Bono – 21 януари 2025 г.

Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Въпрос
Как се прилага чл. 78, ал. 4 ГПК в случаите на прекратяване на делото поради отпаднал правен интерес от поддържането на иска при положение, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, но този повод отпадне в хода на висящия процес?
Отговор
Правото на разноски е признато от закона имуществено право за възмездяване на страната за разноските по извършените процесуалните действия и за защита по иницииран от или срещу нея съдебен процес. Правото на разноски е признато на страните и при прекратяване на делото съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК.
При прекратяване поради недопустимост на иска, както и при оттегляне или отказ от иска, предприети по незаявена и неустановена причина, разноските за производството се възлагат на ищеца. В случаите на отказ от иска поради настъпили след предявяването му, независещи от ищеца, а от ответника, обстоятелства, погасяващи заявеното за защита спорно право или водещи до отпадане на правния интерес от неговата защита, отговорен за разноските е ответникът по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК, с оглед на обстоятелството, че извънпроцесуалното поведение на ответника е повод както за завеждане на делото, така и за неговото прекратяване.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Въпроси
Какво представлява „съществена промяна в условията на поръчката“ по смисъла на чл. 100, ал. 7, т. 1 ЗОП и как тя влияе на офертите на участниците?
Съществува ли задължение за възложителя да удължи срока за получаване на оферти при промяна на критериите за подбор, които не рефлектират върху офертите на участниците?
Кога промяната в условията на поръчката води до задължение за прекратяване на процедурата съгласно чл. 110, ал. 1, т. 9 ЗОП?
Отговори
Смисълът на чл. 100, ал. 1 ЗОП е да се създаде възможност на възложителя да отстрани допуснати несъответствия или неточности в условията на процедурата, посочени в обявлението или в документацията. Следователно, това е право на възложителя, което не може да му бъде отречено, но то следва да бъде упражнено при зачитане на принципите на закона - равнопоставеност, свободна конкуренция, публичност и прозрачност и спазване на определените изисквания и срокове. Законодателят изрично е задължил възложителя да удължи сроковете за получаване на оферти – чл. 100, ал. 7, т. 1 ЗОП, когато измененията са такива, че водят до съществена промяна в условията на поръчката, които налагат промяна в офертите на участниците.
Няма определение в закона, какво следва да се разбира под "съществени изменения" в условията, които налагат промяна в офертите на участниците и понятието следва да се изведе в резултат на тълкуване. Семантичното тълкуване – с оглед на чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 2 от Указ №883/24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове (Указ №883), сочи в контекста на общоупотребимия български език, че става въпрос за такова изменение, което би довело до промяна на основен, главен, важен елемент от условията на процедурата, поради което и офертите на участниците не биха били същите. Но промяната трябва да бъде такава, че да налага само и единствено промяна на офертите на участниците. Изводът се подкрепя и от системното и логическо тълкуване на целия чл. 100 ЗОП, който в изр. 2 на чл. 100, ал. 1 ЗОП изрично определя границите на преценката за съществеността на промяната, а именно - необходимостта от запазване на кръга на заинтересованите лица. Следователно, съществените изменения в условията на поръчката, когато налагат промяна на офертата, не трябва да водят и до промяна на кръга от заинтересовани от поръчката лица.
Единствено, когато условията на поръчката са изменени по начин, който не води до промяна на кръга на заинтересованите лица, а само до необходимост от промяна на офертата на участниците, за възложителя е налице задължение за удължаване на срока, но тогава, когато измененията водят до промяна на кръга на заинтересованите лица за възложителя е налице задължение за прекратяване на процедурата на основание чл. 110, ал. 1, т. 9 ЗОП.
Целта на законодателя е чрез възможностите на чл. 100 ЗОП да не се променя кръга на лицата, които биха могли да изразят интерес от поръчката, т. е. да не се ограничава конкуренцията, да не се нарушава равнопоставеността на икономическите оператори, в т. ч. да не се дава необосновано предимство на отделни оператори, но да се даде възможност на възложителя да коригира определени несъответствия или неточности в условията на поръчката като тогава, когато промяната води до необходимост от изменение на офертата, е налице и задължение за удължаване на срока, защото на участниците трябва да се гарантира възможност за пълноценно изготвяне на офертата.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Общоопасни престъпления, Престъпления в транспорта, Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества
Въпроси
Какво е значението на адекватността на подсъдимия в контекста на деянието по чл. 343б, ал. 3 НК?
Какви са критериите за установяване на умисъл при извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК?
Каква е същността на "нулевия толеранс" по отношение на управлението на МПС след употреба на наркотични вещества?
Отговори
Принципно възражението в касационната жалба, че подсъдимият бил адекватен, няма отношение към съставомерността на деянието по чл. 343б, ал. 3 НК, тъй като законодателят не държи деецът да е бил повлиян от употребата на наркотичното вещество.
За ангажиране отговорността за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК е достатъчно да се установи обективно употребата на наркотични вещества, от което принципно се извежда и умисълът за осъществяване на престъплението.
Забраната за управление на МПС след употреба на наркотични вещества по смисъла на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. второ ЗДвП е абсолютна предвид възприетия в чл. 343б, ал. 3 НК законодателен подход за т. нар. „нулев толеранс” по отношение на управлението на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат