Dictum – Pro Bono – 15 януари 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Въпрос
Как се прилага чл. 264, ал. 1 ДОПК при искане за вписване на съдебно решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и какъв е обхватът на проверката, която извършва съдът, разглеждащ отказ от вписване на такъв акт?
Отговор
С т. 6 на ТР ОСГТК №7/2012 г. е прието, че съдията по вписванията извършва формална проверка относно това дали представеният за вписване акт подлежи на вписване според нормативната уредба, отговаря ли на изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Проверката на съдържанието на акта е в две насоки – идентификация на страните /чл. 6, ал. 1, б. а Правилника за вписванията/ и идентификация на имота /чл. 6, ал. 1, б. в Правилника за вписванията/. Съответно съдът, пред който е обжалван отказ на съдията по вписванията, разполага със същите правомощия – проверява редовността на представения за вписване акт от външна страна и не може да разглежда спор за материални права. Вписването е едностранно охранително производство, в чиито рамки е недопустимо разрешаването на правни спорове и съдията по вписванията, респективно съдът, разглеждащ жалба срещу негов отказ за вписване, не разполага с правомощието да проверява материалноправните предпоставки на акта, освен ако това не е изрично предвидено в закон. При обхвата на тази проверка следва да бъде съобразена цитираната практика, която ограничава съдията по вписвания до констатации само относно формалните изисквания по редовност на искането от външна страна, а при изрично установената от закона проверка, само до спазването на предвидените с нормата условия. С оглед тези разрешения, дадени със задължителна тълкувателна практика, следва да се приеме, че е налице хипотеза на изрично предвидена от закона проверка, възложена на съдията по вписванията с разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК. Тази разпоредба касае вписване както на посочените в нея договори, така и на съдебните решения по чл. 363 ГПК, защото те имат същия вещно-прехвърлителен ефект.
Настоящата редакция на разпоредбата, публикувана в ДВ, бр. 66/2023 г., в сила от 3.05.2024 г., задължава съдията по вписванията, наред с други длъжностни лица, да извършва проверка по електронен път в Националната агенция за приходите и ако установи непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на прехвърлителя, да откаже вписване на договора, освен ако публичните задължения не бъдат заплатени или длъжникът не декларира съгласие същите да бъдат погасени от сумата по договора и купувачът не внесе дължимата сума в съответния бюджет - чл. 264, ал. 4 ДОПК. Целта на тази проверка е не само да удостовери отсъствието на непогасени публични задължения на прехвърлителя на недвижим имот, но и да препятства вписването на договора до заплащането им - арг. чл. 264, ал. 4 ДОПК. Нормите на чл. 264, ал. 1 и ал. 4 ДОПК изискват разпореждането с недвижими имоти да се извършва след заплащане на дължимите от собственика публични задължения. Целта на закона не е да се пречи на участниците в сделки, ако са длъжници на НАП, да участват в гражданския оборот, а да се предотврати намаляването на имуществото на длъжниците с цел гарантиране събирането на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.
Изискването по чл. 264 ДОПК е установено с цел обезпечаване събираемостта на публичните държавни вземания, тъй като след прехвърлянето на собствеността върху приобретателя принудително събиране на непогасените данъчни задължения на прехвърлителя не може да бъде реализирано. За осъществяване целта на проверката по чл. 264, ал. 1 ДОПК съдията по вписванията може да постанови отказ при наличие на установени от него непогасени задължения към фиска. Нормите са императивни и се прилагат без изключение, независимо дали прехвърлянето на собствеността се извършва чрез сделка или по силата на съдебно решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД
Случаите, за които съдебната практика, цитирана от частния жалбоподател, е приемала, че разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК е неприложима, се отнасят до хипотези, при които е било невъзможно да се изпълни изискването на чл. 264, ал. 1 ДОПК в редакцията на разпоредбата, при която длъжностните лица не са извършвали служебна проверка по електронен път в Националната агенция за приходите, а за удостоверяване липсата на публични задължения у прехвърлителя се е изисквало представяне от него на декларация. Само когато за молителя в охранителното производство по вписването не е било възможно да изпълни изискването на закона по обективни причини, стоящи извън него, съдебната практика е приемала, че разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК е неприложима. Такива са случаите, при които се е извършвало вписване на съдебни решения с вещно-прехвърлителен ефект; вписване на постановление за възлагане, на акт за разпределение имуществото на организациите по пар. 12 ПЗР ЗСПЗЗ и пр.
При настоящата редакция на разпоредбата не се изисква декларация от прехвърлителя, защото длъжностното лице по вписването извършва проверка по електронен път в НАП. След като е отпаднала невъзможността за молителя, тъй като вече не се изисква представяне на декларация от прехвърлителя, не съществува пречката, поради която съдебната практика, приемаше, че за посочените случаи не се прилага разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Въпроси
Какви са границите на правото на оспорване по чл. 256, ал. 2 АПК и кой може да бъде субект на това право?
Представлява ли подаването на сигнал по смисъла на чл. 107, ал. 4 АПК основание за възникване на правен интерес за оспорване на постановените решения по този сигнал?
Има ли административният орган задължение да предоставя на подателя на сигнала достъп до документи, сведения и обяснения, събрани при изясняването на сигнала?
Отговори
Субект на правото на оспорване по чл. 256, ал. 2 АПК е всеки, който е сезирал с искане административния орган да извърши дължимо по закон фактическо действие. Релевантните факти за възникване на правото на оспорване са извършване на дължимо по закон фактическо действие, което рефлектира директно в правната сфера на лицето, а предмет на защитата по раздел II на глава Петнадесета АПК е неизвършването на дължими от административния орган по силата на закона фактически действия.
При подаване на сигнал по смисъла на чл. 107, ал. 4 АПК, административният орган се произнася с акт, който не подлежи на обжалване, съгласно чл. 124, ал. 2 АПК. Разпоредбите на чл. 15, ал. 2 и чл. 109 АПК дават право на всеки гражданин и организация да подават сигнали, но това право се ограничава само със сезирането на компетентния административен орган. Същото не обосновава наличието на правен интерес тези лица и/или организации да оспорват постановените решения по подадения от тях сигнал.
Административният орган, който се произнася по сигнала, няма задължение за извършване на други фактически действия, освен действията, посочени в чл. 108, ал. 1, чл., чл. 111, ал. 2-3, чл. 112 –чл. 116 АПК, чл. 121-123, чл. 125 АПК, сред които не е задължението да предоставя на подателя на сигнала възможност да се запознава с документи, сведения и обяснения, събрани при изясняването на сигнала, което е предпоставено и от вида и характера на производството по глава VIII на АПК.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Наказателен процес, Престъпление по служба, Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции
Въпроси
Какви са критериите, които определят несъставомерността на деянието в контекста на процедурата по чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК?
Отговори
За първи път възможността съдът да прекрати наказателното производство, когато прецени, че деянието, описано в обвинителния акт, не съставлява престъпление, е предвидена в разпоредбата на чл. 250, ал. 1, т. 2 още с приемането на НПК /обн. ДВ, бр. 86/28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г./. Впоследствие тази възможност отпада (изм. и доп. на НПК, ДВ, бр. 63/2017 г.) и отново е въведена с изменение на чл. 250 НПК (изм. и доп. на НПК, ДВ, бр. 48/2023 г.). С посоченото правомощие на съда се цели оптимизиране на правораздавателната дейност – да не се развива и реализира ненужно цялата наказателна процедура, водеща до оправдаване на дееца, когато в обвинителния акт е описано едно очевидно несъставомерно деяние. Това законово разрешение кореспондира с принципа за разглеждане и решаване на делата в разумен срок (чл. 22 НПК), като чрез него се цели икономия не само на процесуално време, но и на материални средства (разходи за експертизи, призоваване и заплащане на разноски на свидетели, възнаграждения на съдебни заседатели и др.). С предоставянето на тази възможност (чл. 247б, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 250, ал. 1 НПК) още на съдията – докладчик – да прекрати на посоченото основание наказателното производство в закрито заседание, без призоваване и изслушване становището на страните, дори преди те да бъдат конституирани, а след това и от съда в стадия на разпоредителното заседание, се намалява броя на делата, разглеждани в открито съдебно заседание. Това осигурява по – голяма възможност на съда за своевременно и задълбочено решаване на последните.
Реализирането на правомощието по чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК е ограничено само до случаите, когато деянието, описано в обвинителния акт /тъжбата/, не съставлява престъпление. То е такова, когато не осъществява не само общите признаци на престъплението, очертани в нормата на чл. 9, ал. 1 НК, но и съвкупността от признаци, чрез които се очертават отделните видове престъпления в специалната част на Наказателния кодекс. Иначе казано, деянието не съставлява престъпление, т. е. то е „несъставомерно“, когато конкретната проява не осъществява всички обективни и субективни признаци на даден вид престъпление.
На следващо място при реализирането на правомощието по чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК съдията – докладчик (чл. 247б, ал. 2, т. 1 НПК), съответно съдът (чл. 248, ал. 1, т. 2 НПК), е ограничен в рамките на описаните в обвинителния акт фактически положения. Те не трябва да могат да бъдат субсумирани не само под престъпния състав с посочената в обвинителния документ правна квалификация, но и под друг такъв, предвиден в специалната част на Наказателния кодекс. С оглед на това съдът не може да прекрати наказателното производство, ако прецени, че изложените в обвинителния акт факти сочат на престъпление с друга правна квалификация, тъй като хипотетично е възможно в следващ етап на съдебното производство прокурорът да измени обвинението, съобразно разпоредбата на чл. 287 НПК, или самият съд да приложи закон за същото, еднакво или по – леко наказуемо престъпление, без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението.
Друго условие, за да се приложи процедурата по чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК е изводът за несъставомерност на деянието да бъде направен единствено на базата на описаните в обвинителния акт факти, без да се преценява дали те се подкрепят от доказателствата, събрани на досъдебното производство, т. е. дали обвинението е обосновано, тъй като това е въпрос, по който съдът може да се произнесе само с окончателния съдебен акт – присъдата
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат