Dictum – Pro Bono – 13 януари 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Застрахователни обезщетения, Имуществени вреди, Неимуществени вреди, Непозволено увреждане, Облигационно право, Телесно увреждане
Въпрос
Кой носи отговорността за вредите от деликт, настъпили от действия на неспособно лице? (за вреди, причинени при ПТП)
Отговор
При действието на Кодекса за застраховането, отменен от 01.01.2016 г., застрахователното покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по чл. 257, ал. 1 КЗ /отм./ включва в обема си случаите, при които увреждането е причинено от лице, което е неспособно по смисъла на чл. 47, ал. 1 ЗЗД, но само ако това лице е причинило само виновно неспособността си към момента на настъпване на застрахователното събитие или ако за причинените вреди по правилото на чл. 47, ал. 2 ЗЗД отговаря лицето, което е задължено да упражнява надзор над неспособния. Застрахователното покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по чл. 257, ал. 1 КЗ /отм./ не включва в обема си случаите, при които увреждането е причинено от лице, което е неспособно по смисъла на чл. 47, ал. 1 ЗЗД към момента на увреждането, и неспособността е установена в процеса по реализиране на отговорността на застрахователя, и ако в тази хипотеза не се ангажира отговорността на лицето, задължено да упражнява надзор върху неспособния.
Впоследствие, с Кодекса за застраховането от 2016 г. е предвидена отговорност на застрахователя и при недееспособност на делинквента - чл. 493, ал. 2, т. 2. Следва да се отбележи, че изрично уредената отговорност на застрахователя в Кодекса за застраховането от 2016 г. при недееспособност на делинквента, не означава, че отговорността на Гаранционния фонд е изключена. В посочените в нормата на чл. 519 КЗ хипотези Гаранционният фонд изплаща на увредените лица обезщетение при наличието на елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, като неспособността на делинквента е от значение за вината, докато разпределението на отговорността между застрахователя и Гаранционния фонд е обусловено от наличието или липсата на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Данък добавена стойност, Данъци
Въпроси
Какъв е режимът на облагане с ДДС при предсрочно прекратяване на лизингов договор и как следва да се третират вече платените лизингови вноски до момента на прекратяване?
Прилага ли се фикцията на чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС в случай на предсрочно прекратяване на лизингов договор, когато правото на собственост върху обекта на лизинга не е прехвърлено на първоначалния лизингополучател?
Отговори
Облагането на доставката по лизингов договор се приравнява от закона на доставка на стока по фикцията на чл. 6, ал. 2, т. 3 ЗДДС. Прилагането на законовата фикция е поставена в зависимост от уговорката между страните в лизинговия договор за прехвърляне на правото на собственост или на всички рискове и изгоди от собствеността на автомобила. При прекратяване на лизинговия договор тази възможност отпада за лизингополучателя и не зависи от обстоятелството, че в последствие е сключен нов лизингов договор /налице е заместване на лизингополучателя/ с друго лице. След прекратяване на договора, първият лизингополучател не може да получи правото на собственост, нито възможността да го придобие при определени условия. Ето защо не може да бъде приложена и нормата на чл. 6, ал. 2, т. 3 ЗДДС и да се приеме, че става въпрос за доставка на стока.
За ползването на автомобила от сключването на лизинговия договор до прекратяването му е налице доставка на услуга. Следва да бъде обложено фактическото ползване на автомобилите, което по своята същност е наем. При облагането с ДДС се държи сметка за фактическото положение при осъществяване на доставката, а не за нейната правна форма. Макар и да не се е стигне до прехвърляне на право на собственост върху автомобила, той фактически е използван и това ползване е доставка на услуга, а заплащането на лизинговите вноски представлява възнаграждение за предоставеното ползване. При прекратяване на договора за лизинг, тази доставка подлежи на облагане като услуга. В противен случай би се достигнало до ситуация при която ревизираното лице предоставя за ползване свои активи, получава плащане за това, но тази доставка не се облага с ДДС.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Въпроси
Какви условия трябва да бъдат изпълнени, за да бъде одобрено споразумението от съда?
Каква е ролята на самопризнанието на обвиняемия в контекста на споразумението?
Какви правни и морални изисквания трябва да удовлетворява споразумението, за да бъде действително?
Отговори
Решаване на делото със споразумение между прокурора и защитника на обвиняемия, представлява средство за съкращаване на наказателното производство, при което като бонус се предлагат благоприятни последици относно наказанието. Обвиненото лице получава по-леко наказание, като се отказва да спори по фактите, посочени от прокурора в обвинителния акт. Постигнатото съгласие подлежи на контрол от съда, като поражда ефект след одобчряването му и съдържа произнасяне по въпросите за вината, наказанието, както и по тези, по които съдът се произнася с присъдата.
Непосредствените задачи пред съда за одобряване на споразумението са да установи, че самопризнанието на обвиняемия/подсъдимия, което е в основата на споразумението, е направено съзнателно и доброволно и че споразумението не противоречи на закона и морала. А то не противоречи на закона, когато отговаря на изискванията на НК, НПК и на всеки друг приложим закон. На вниманието на съда остава задължението да одобри споразумението след като се убеди, че обективната истина по делото е разкрита, а именно, че е извършено престъпление, което е законосъобразно квалифицирано и негов автор е обвиняемия/подсъдимия. Тази преценка се извършва въз основа на събраните доказателства.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат