Dictum – Pro Bono – 10 януари 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Въпрос
Подлежат ли на допълване мотивите на съдебен акт по реда на чл. 250 ГПК?
Подлежи ли на тълкуване съдебен акт по реда на чл. 251 ГПК, когато в него по ясен начин е изразена волята на съда?
Отговор
На допълване подлежи диспозитивът на акта, защото именно в него е обективирана волята на съда. За съда не съществува процесуална възможност да допълва мотивите на решението по реда на чл. 250 ГПК. В производството по чл. 290 ГПК съдът се произнася по правилността на обжалваното решение, което в случая е сторено, като няма искане на касаторите, с което съдът да е бил сезиран и да не се е произнесъл.
По реда на чл. 251 ГПК подлежи на тълкуване съдебен акт, който е неясен или двусмислен и този порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. В случая не е налице нито една от хипотезите за тълкуване на постановеното по делото решение, защото в същото по ясен начин е изразена волята на съда за отмяна на въззивното решение.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Обществено осигуряване, Социално осигуряване
Въпроси
Какви са ограниченията за издаване на болничен лист съгласно чл. 12, т. 5 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) и какъв е обхватът на изключенията?
Може ли лицето, определено с чужда помощ, да се ползва от болничен лист, ако не се е възползвало от предоставените му права по Закона за личната помощ и Кодекса за социално осигуряване?
Приложими ли са разпоредбите на чл. 12, т. 4 и т. 6 НМЕ в случаи на лица с трайно намалена работоспособност, на които е определена чужда помощ?
Отговори
Съгласно разпоредбата на чл. 12, т. 5 НМЕ, не се издава болничен лист за гледане на лице с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, на което е определена чужда помощ, с изключение на децата до 16-годишна възраст с определени вид и степен на увреждане. А в разпоредбата на чл. 12, т. 4 НМЕ е регламентирано, че не се издава болничен лист за гледане на хронично болен освен в случаите, когато се прибавя ново заболяване, което утежнява състоянието и налага гледане на болния, при обективизирано изостряне на заболяването или в терминалния стадий. В хипотезата на чл. 12, ал. 6 НМЕ издаване на болничен лист е допустимо за заболяване, за което ТЕЛК (НЕЛК) е определила 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, само когато са налице обективни данни за обострянето му, както и при интервенции, свързани с лечението на хронично заболяване.
Когато болничният лист е издаден в нарушение на чл. 12, т. 5 НМЕ са неприложими разпоредбите на чл. 12, т. 4 и т. 6 НМЕ. В чл. 12 НМЕ са уредени шест изрични хипотези, при които болничен лист не се издава, като са посочени изчерпателно допустимите отклонения от всяка отделна хипотеза. Предвиденото в чл. 12, т. 5 от наредбата ограничение по отношение на лицата, на които е определена чужда помощ, е в съответствие с предоставените на тези лица възможности да ползват личен асистент, избран по реда на Закона за личната помощ, финансова подкрепа и целеви помощи по реда на Закона за хората с увреждания, както и добавки за чужда помощ съгласно Кодекса за социално осигуряване, като е без значение дали правоимащото лице реално се е възползвало от тези права. Според действащата нормативна уредба за гледане на такова лице е недопустимо да се издава болничен лист за намалена работоспособност, независимо дали реално ползва определената му чужда помощ.
Упражняването на правото на ползване на чужда помощ е личен избор на ползвателя – чл. 11 Закона за личната помощ, поради което субективната преценка на лицето да не се възползва от правото си не може да доведе до разширително тълкуване на ограничението по чл. 12, т. 5 НМЕ. В тази нормативна разпоредба изрично е посочено само едно изключение от забраната за издаване на болничен лист (децата до 16-годишна възраст с определени вид и степен на увреждане).
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Общоопасни престъпления, Привилегирован състав на транспортно престъпление
Въпроси
Какво представлява искреното съжаление и как то влияе на преценката за смекчаващи обстоятелства?
Може ли съдът да оцени искреността на съжалението, изразено от подсъдимия?
Какви фактори могат да доведат до заключението, че изразеното съжаление е декларативно и служи единствено за смекчаване на наказателната отговорност?
Отговори
Съжалението представлява акт на проява на съвест, изразен гласно пред околните. Искреността на изразеното съжаление е трудно да бъде подложена на преценка, тъй като представлява психическо преживяване на подсъдимия и оценката, която съдът прави относно искреността му е субективна.
Когато едно лице е изказало своето съжаление след извършване на деянието същото следва да бъде възприемано като смекчаващо отговорността обстоятелство, освен ако вследствие на действията на подсъдимия след извършване на престъплението и в хода на процеса не може да се направи категорично заключение, че изразеното от него съжаление е само декларативно и същото е изразено само с оглед смекчаване на наказателната му отговорност.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат