Dictum – Pro Bono – 9 януари 2025 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Вещно право, Придобивна давност, Реституционно право
Въпрос
Дали по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ придобивната давност, започнала да тече от датата на сключване на частен писмен договор за продажба и упражнявана от купувача по този договор до колективизацията, се прекъсва с внасянето на имота в ТКЗС, и от значение ли е за възникване правото на собственост по давност упражняваната фактическа власт върху имота след този момент?
Отговор
Нормата на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ създава една привилегия за владелците, които основават владението си върху земеделски имот на неформален писмен договор, като предвижда, че установеното от тях владение върху такъв имот, придобито въз основа на писмен договор, не се прекъсва поради включването му в ТКЗС. При това положение, ако купувачът установи фактическа власт за себе си след сключване на договора, той би могъл да се позове на оригинерния способ на придобиване и съответно да претендира възстановяване собствеността на имота в негово лице.
Писменият договор за продажба на земеделски имот, който не е сключен в нотариална форма, но в който е отбелязано, че на купувача по този договор се предава и владението на имота, е документ, установяващ начален момент на давностно владение за този имот. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ внасянето на такъв имот в ТКЗС не прекъсва придобивната давност. Затова следва да се приеме, че имотът е придобит по давност от купувача по писмения договор. Поради това именно купувачът по този договор, а не продавачът има право да иска възстановяване правото на собственост върху този имот по предвидения в ЗСПЗЗ ред. Това тълкуване на закона се прилага и при решаване на спор за материално право по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Владението на имот, установено с частен писмен договор от 1946 г., следва да се цени при условията на чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ и обуславя основателност на предявения иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. При спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ следва да бъде зачетена изтеклата след включването на имота в блоковете на ТКЗС придобивна давност, ако владението е установено преди включване му в ТКЗС въз основа на предвидения в чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ писмен договор.
При спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ съдът следва да зачете правата на купувача по частния писмен договор, дори ако придобивната давност е изтекла за него след включване на имота в ТКЗС. Именно това е лицето, което съгласно чл. 12, ал. 7 ЗСПЗЗ има право да иска възстановяване на собствеността, въпреки че формално не е било собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Защита на потребителите, Пазарни и секторни регулации
Въпроси
Какви са елементите на фактическия състав, необходими за установяване на заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение 1 от Закона за защита на потребителите?
Представлява ли различието между информацията на етикета, поставен от търговеца, и тази на етикета, поставен от производителя, невярна информация, която въвежда потребителя в заблуждение?
Може ли предоставената от търговеца невярна информация да доведе до вземане от потребителя на търговско решение, което той не би взел без използването на тази информация?
Отговори
Съгласно пар. 13, т. 23 ДР ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява императивно използването на такава. Видно от чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 68д, ал. 1, предл. първо ЗЗП, търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща. Преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата.
Фактическият състав на нарушението изисква кумулативно наличие на три обективни елемента: 1). Да е налице търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги; 2). Тази търговска практика да съдържа невярна информация, която да е подвеждаща; 3). Тази търговска практика да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика.
Несъмнено при закупуване на стоката потребителят първо проверява съдържанието на етикета, поставен от търговеца, на който е посочена информация за артикула, а не този който е поставен от производителя, поради което е недопустимо информацията предоставена в тях да се различава една от друга.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Въпроси
Какви са условията, при които пропускът на съда да разпита подсъдимия представлява съществено процесуално нарушение? Какви права има подсъдимият по отношение на даването на обяснения и какво влияние оказва личният му избор? В какви случаи може да се оспорва преценката на въззивния съд относно необходимостта от разпит на подсъдимия?
Отговори
Разпоредбата на чл. 327, ал. 2 НПК предвижда задължително произнасяне на въззивния съд по необходимостта от разпит на подсъдимия, като това изискване въплътява идеята за значението на обясненията му като източник на доказателства за разкриването на обективната истина и като средство за защита. Но пропуска на съда в тази насока не винаги представлява съществено процесуално нарушение. То ще представлява такова нарушение само, когато разпитът на подсъдимия, служебно допуснат или по негово искане, е бил наложителен във въззивното производство за установяване на обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК. Като тук следва да се отбележи, че служебната преценка на съда за необходимостта от разпит на подсъдимия не може да се противопостави на правото му по чл. 55, ал. 1 НПК да откаже да дава обяснения по обвинението, доколкото правото му да даде или да откаже да даде обяснения е въпрос на негов суверенен избор.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат