Dictum – Pro Bono – 13 декември 2024 г.

Нормата на чл. 6, ал. 3 ЗДДС определя конкретните хипотези, при които безвъзмездното предоставяне на стоки/услуги се приравнява на възмездна доставка. Съгласно чл. 6, ал. 3, т. 2 ЗДДС, за възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята и безвъзмездното прехвърляне на собственост или друго вещно право върху стоката на трети лица, когато при производството, вноса или придобиването ѝ е приспаднат данъчен кредит изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност. Изключенията от правилото са уредени в чл. 6, ал. 4 ЗДДС.

С продажбата на дружествените дялове на „Раев Пропърти“ ЕООД, ревизираното дружество е извършило освободена доставка по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 5 ЗДДС. Според правилото освободена доставка е сделката, включително договарянето, свързана с дружествени дялове, акции или други ценни книжа и техни деривати, с изключение на управлението и отговорното пазене.

Изложените мотиви за недоказаност на твърденията на органите по приходите, че с описания механизъм на поредица от правни сделки се прикрива истинската воля на страните за сключване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с цел заобикаляне на закона и избягване плащането на ДДС, се споделят на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК и не е нужно да бъдат повтаряни отново на този етап.

Отричането на правото на стопанските субекти да сключват договори, престациите по които предвиждат извършването на освободени доставки, е в противоречие с изискванията на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. В чл. 15, пар. 2, б. в Директива 2006/112/ЕО е предвидена възможност държавите-членки да считат за материални вещи акциите или дружествените дялове, приравнени на акции, които дават на притежателя им юридически или фактически права на собственост или владение върху недвижим имот или част от него. След като не се е възползвала от уредената възможност, то продажбата на неговите дялове/акции е освободена доставка по чл. 46, ал. 1, т. 5 ЗДДС. Твърденията на касатора, визирайки чл. 10, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, се отнасят изцяло до правната възможност по чл. 19 Директива 2006/112/ЕО (съотв. чл. 5, пар. 8 от Шеста директива). Всъщност от практиката на Съда произтича (така т. 25 и т. 42 от решение по дело С-259/2011, DTZ Zadelhoff vof), че в съответствие с целите на системата на ДДС, а именно да се обезпечи правната сигурност и да се улеснят необходимите за прилагането на данъка действия, следва да се взема предвид — освен в изключителни случаи — обективният характер на съответната сделка (вж. в този смисъл и решенията по дело C‑4/94, BLP Group, т. 24 и по дело C‑29/2008, SKF, т. 47).