Dictum – Pro Bono – 12 декември 2024 г.

Макар и ангажираната гражданска отговорност на подсъдимата М. да е в пряка връзка с приетото за извършено от нея престъпление, съставляващо и деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, изключено е при незаявено оплакване пределите на касационната проверка да обхванат и част на присъдата, която не е атакувана. Двете части на присъдата са самостоятелни и ВКС, за разлика от въззивния съд, не действа служебно, поради което и в частта относно уважения граждански иск въззивната присъда е извън обхвата на настоящия касационен контрол.

Доказателствения процес по ГПК е различен от този по НПК. В наказателното производство обективната истина се установява с всички допустими по НПК доказателства и доказателствени средства и липсва приоритетност в относителната тежест и значение на което и да е от тях.

Елементите на престъпния състав по чл. 255 НК ангажират със задължение за водене на изрядна стопанска дейност с оглед обезпечаване правилното данъчно облагане именно извършващото дейността на дружеството лице. Фактическото подаване на декларацията от друго лице не изключва съставомерността на деянието.

И когато поведението на дееца води до неустановяване на данъчните задължения, и когато – макар те да са установени, поведението му води до препятстване на плащането им в крайна сметка това означава – фактическо непостъпване в приход на бюджета на дължимите данъци“, също е извън съмнение, че с оглед законово въведените престъпни последици: „избегне установяване или плащане на данъчни задължения“ посредством формите на изпълнителното деяние е осъществим един от предвидените престъпни резултати. Принципно те биха могли да са налични едновременно, но ако се касае за различни по вид данъчни задължения – например с престъпното поведение се постига осуетяване установяването на едно задължение и същевременно се избягва плащането на друго, което е било обаче правилно установено. В случая, предмет е само неустановеното задължение по ЗДДС, поради неиздадените фактури и затаената в подадените справки декларации по ЗДДС истина относно действителния размер на получените доходи/приходи. Ето защо и няма как по отношение на същото данъчно задължение да е реализиран, чрез инкриминираните форми на изпълнителното деяние и алтернативния престъпен резултат – избягване на плащане, след като самото задължение не е било законосъобразно установено и следователно не е било ликвидно, а както е известно, на изпълнение подлежат само ликвидни и изискуеми данъчни задължения. Двете алтернативни форми на изпълнителното деяние, посочени в чл. 255, ал. 1, т. 2 НК също не биха могли да бъдат в едновременна даденост, понеже както се отбеляза в случая е затаена истина относно действителни приходи, а не се касае например за деклариране на нереализирани облагаеми доставки, в каквато хипотеза би било осъществено потвърждаване на неистина. Независимо от изложеното, доколкото в случая приложимият материален закон – чл. 255, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 6 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК е същият като възведения в обвинителния акт, тоест се касае за прилагане на закон за същото престъпление, то и в тази хипотеза, съгласно чл. 354, ал. 2, т. 2 НПК, ВКС може да констатира допуснатата незаконосъобразност, но не разполага с правомощия за намеса.