Dictum – Pro Bono – 6 декември 2024 г.

Съгласно чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗУБ непридружен малолетен или непълнолетен чужденец, търсещ или получил международна закрила, който се намира на територията на Република България, се представлява в производството по този закон от адвокат, вписан в регистъра за правна помощ на Националното бюро за правна помощ, определен от председателя на бюрото или от оправомощено от него длъжностно лице, като представителят трябва да притежава необходимите познания, за да може в съответствие с принципа за осигуряване най-добрия интерес на детето да подпомага непридружения малолетен или непълнолетен чужденец да се ползва от правата си и да изпълнява задълженията си, предвидени в този закон. В ал. 3, т. 1 на посочената норма изрично е посочено, че представителят на малолетния или непълнолетния чужденец, търсещ или получил международна закрила, до навършване пълнолетие на лицето има правомощия в производствата по този закон да се грижи за правните му интереси в производствата по предоставяне на международна закрила до тяхното приключване с влязло в сила решение. Съгласно чл. 15, ал. 4 ЗЗДет съдебните и административните органи осигуряват подходяща обстановка за изслушване на детето, съобразена с неговата възраст. На изслушването и консултирането на детето задължително присъства социален работник от дирекция „Социално подпомагане по настоящия адрес на детето, а при необходимост - и друг подходящ специалист. Съгласно чл. 15, ал. 6 ЗЗД, при всяко дело съдът или административният орган уведомява Дирекция „Социално подпомагане по настоящия адрес на детето, като Дирекция „Социално подпомагане изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. Разпоредбата на националния закон в този смисъл следва да се разглежда и във връзка с прилагане на принципа за висшия интерес на детето“, установен в Конвенцията на ООН за закрила на детето, който е от основополагащо естество и всички публични органи следва да му отдават първостепенно значение, когато предприемат мерки, свързани с деца. Този принцип е залегнал в актовете на ЕС по въпросите за убежището, а непридружените малолетни и непълнолетни лица се разглеждат като уязвима група, нуждаеща се от засилени средства за защита и за гарантиране на правата. Принципът е изрично закрепен в законодателството на ЕС (Директива 2011/95), Регламента Дъблин II и Дъблин III, Директивата за условията за прием и т. н. Този принцип, се съблюдава и в съдебната практика на ЕСПЧ (решение от 20.10.2009 по делото Defence for Children International срещу Нидерландия и посочено по делото Rahimi срещу Гърция, решение от 5.04.2011 г.). Съгласно цитираната практика зачитането на висшите интереси на детето изисква работещите с непридружените малолетни и непълнолетни лица социални работници да полагат специални грижи за тях. В тълкуването на посочения принцип липсата на представител на Дирекция „Социално подпомагане по време на провеждане на интервюто и липсата на доклад или становище от социален работник в рамките на административното производство пред ДАБ, представлява съществено нарушение на производството по предоставяне на закрила на непълнолетен, обуславящо отмяна на оспорения административен акт. Многократно в практиката си Върховният административен съд е имал възможността да се произнесе по приложението на разпоредбата на чл. 15, ал. 6 ЗЗД, приемайки, че същата е императивна по своя характер и нарушаването й води до съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По силата на чл. 15, ал. 6 ЗЗД социалният работник действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето и именно в това качество следва да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най - добрия негов интерес. Както се посочи по-горе в текста, разпоредбите на чл. 15, ал. 4 и ал. 6 ЗЗД следва да се тълкуват във връзка с прилагане принципа за висшия интерес на детето“, установен в Конвенцията на ООН за правата на детето. Този принцип е от основополагащо значение и именно поради тази причина непълнолетните деца са уязвима група лица по смисъла на пар. 1, т. 17 ДР ЗУБ. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 6а ЗУБ (Нов - ДВ, бр. 52/2007 г., изм. - ДВ, бр. 80/2015 г., в сила от 16.10.2015 г.), съгласно която при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето, като преценката за най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на ЗЗД. Критериите за преценката са посочени в пар. 1, т. 5 ДР ЗЗД, към който препраща пар. 1, т. 11 ДР ЗУБ. Освен това, съгласно чл. 2 (1) от Конвенцията за правата на детето, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации и в сила за Република България, считано от 03.07.1991 г., държавата е длъжна да зачита и да осигури правата, предвидени в Конвенцията на всяко дете, в пределите на своята юрисдикция, без каквато и да е дискриминация. Тя трябва да взема необходимите мерки за дете, което иска да получи статут на бежанец - чл. 22 (1) от нея, а съгласно чл. 3 (1) от Конвенцията висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи.