Dictum – Pro Bono – 4 декември 2024 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Търговски сделки, Търговско право
Въпрос
Какъв е правният ефект на подписването на запис на заповед от лице, различно от формално посочения издател или авалист, и допустимо ли е задължаването на издателя в случай на неавтентичност на подписа?
Отговор
Съгласно чл. 461 ТЗ, към чиято приложимост за записа на заповед препраща чл. 537 ТЗ: „ Ако менителницата / записа на заповед / носи подписите на лица, които не могат да се задължават по менителницата, неистински подписи, подписи на несъществуващи лица или подписи, които по друга причина не могат да задължат лицата, които са подписали или от името на които менителницата е подписана, задълженията на останалите подписали лица са действителни„. Пряко от разпоредбата са изводими два, релевантни за настоящия спор отговора: 1/ Подписването на ценната книга от различно от издателя лице е допустимо, когато подписването от негово име е изводимо от формалното съдържание на документа, сиреч подписалото лице е указано изрично, с качеството си на пълномощник. Ако няма доказателства за представителната му власт, то би отговаряло лично / чл. 462 ТЗ / . 2/ При полагане на подпис от лице, различно от посочения издател/авалист / неистински подпис /, задължение за последния не може да възникне. Чл. 461 ТЗ не предвижда действителност на менителничния ефект във всички хипотези на неистинност и именно от изключенията му е изводимо правилото, че неавтентичният менителничен ефект / респ. неавтентичният запис на заповед / не може да задължи формално посочените в същия издател или авалист. Цели се преодоляване на абстрактния характер на записа на заповед в хипотезите, в които същият е използван с обезпечителна функция, тъй като за задължаването по него по начало е достатъчно волеизявлението на издателя, съответно авала. Действителното каузално правоотношение, което записа на заповед обезпечава не валидира нищожния / неистински / запис на заповед, който не материализира волята на издателя си. Както и недоказването, че между издателя и поемателя по запис на заповед съществува каузално правоотношение, не е основание за прогласяване нищожност на менителничната сделка. Каузалната и менителничната сделки са независими една от друга. Нищожността на менителничната сделка няма за последица нищожност и на каузалната, но в тази хипотеза кредиторът не разполага с възможността да събере вземането си на основание издадената за обезпечаване на изпълнението ценна книга.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Осигуряване, Социално осигуряване
Въпроси
Какво представлява "внезапното увреждане на здравето" по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО и как следва да се класифицира в случаи на трудова злополука? Какви са критериите за установяване на причинно-следствената връзка между травматично или нетравматично увреждане и извършването на трудова дейност? Може ли употребата на алкохол от страна на пострадалия да изключи квалификацията на едно събитие като трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО?
Отговори
Злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, което може да бъде травматично, причинено от външно въздействие върху тялото и организма, или нетравматично. Съществените белези на злополуката са, че тя представлява внезапно, непредвидено и спонтанно, увреждане на здравето, което е резултат на външно или вътрешно (болестно) въздействие върху човешкото тяло или организъм. Трудовата злополука е внезапно увреждане на здравето, станало при извършване на възложената от работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието (чл. 55, ал. 1 КСО), следователно трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е резултат на извършваната работа. Когато внезапното увреждане на здравето е нетравматично, наличието на причинна връзка се установява единствено ТЕЛК и/или НЕЛК (чл. 60, ал. 2 КСО), които при внезапно починало лице, какъвто е процесният случай, се произнасят по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията (чл. 66, ал. 1 НМЕ). Съгласно дефиницията в пар. 1, т. 3 Допълнителните разпоредби на Наредбата за медицинската експертиза "нетравматично увреждане е болест в резултат на различни причини извън травма (инфаркти, инсулти, душевни болести, атеросклероза, високо кръвно налягане, диабет и други). Нетравматичното увреждане е другото име на заболяване, болест, а по дефиниция болестта е дълбоко и трайно отклонение от нормалната жизнена дейност на организма, съпроводено със структурни и функционални изменения в него, което според динамиката на протичане може да бъде остро или хронично, а острото заболяване, което в медицината е наричано акутно, може да бъде подостро (субакутно) или свръхостро (перакутно), което понякога протича за часове и дори за минути. Съгласно чл. 73, ал. 2 НМЕ не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 КСО патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето (всички клинични форми, включително миокарден инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести. Употребата на алкохол не може да бъде определена като доказателство или индиция за умишлено увреждане на здравето по смисъла на чл. 55, ал. 3 КСО, като дори и да е проявена непредпазливост от страна на пострадалия, под формата на употреба на алкохол, същата не дисквалифицира злополуката като "трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Използване на платежен инструмент с неверни данни или без съгласието на титуляра, Наказателен процес, Престъпления против стопанството
Въпроси
Какви са изискванията за валидно приобщаване на самопризнание на подсъдимия в наказателното производство съгласно чл. 115 НПК? Могат ли производни доказателства да заместят процесуално валидното самопризнание без да се нарушат гаранциите на правото на защита? Как последните изменения на чл. 118 НПК утвърждават и стабилизират подхода към използването на самопризнания в съдебната практика?
Отговори
Самопризнание на подсъдимия в наказателното производство може да бъде валидно приобщено само по реда на чл. 115 НПК, чрез неговите обяснения, след привличане в това му качество, с конкретно формулирано обвинение и разяснени права. Всяко заместване на процесуално валидното самопризнание с производни доказателства представлява заобикаляне на процесуалните гаранции на правото на защита. Това в особена степен важи за показанията на лица, извършаващи предпроцесуална оперативна дейност по разкриване на престъплението и служебно заинтересовани от уличаването на конкретно лице като негов автор. Еволюцията на процесуалния закон в т. ч. и последното по време изменение на чл. 118 НПК безспорно утвърждава и стабилизира този подход. Но той несъмнено е бил последователно застъпен в съдебната практика и преди приемането на сегашната редакция на чл. 118 НПК, а което е по – важно е бил и тогава в съответствие с действителния смисъл на процесуалния закон.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат