всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Dictum – Pro Bono – 28 ноември 2024 г.

Поредица Dictum - Pro Bono - ежедневен безплатен бюлетин за най-интересното от новите съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Dictum Pro Bono - Лого
Представяме Ви избрани правни въпроси и отговори, които експертните ни редактори подбраха за Вас от последно публикуваните съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

Модул "ГПК"

(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)

Несъстоятелност, Търговско право

Въпрос

Относно задължението на въззивния съд в производството по чл. 608 ТЗ да изследва цялостното финансово – икономическо състояние на търговеца към момента на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, за да установи дали същият е неплатежоспособен.

Отговор

За да се установи дали търговецът е неплатежоспособен, е необходимо да се изследва неговото цялостно финансово - икономическо състояние към момента на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция и да се отговори на въпроса дали с притежаваните краткотрайни активи той може да погаси краткосрочните/текущите си задължения към кредиторите на база реалната ликвидност (от икономическа гледна точка) на активите.

Модул "АПК"

(Върховен административен съд - административни дела)

Административен процес

Въпроси

Какво представлява очевидната фактическа грешка по смисъла на чл. 175, ал. 1 АПК и кои са критериите за нейното установяване? Допустимо ли е изменение в мотивите на съдебно решение да се извършва по реда на чл. 175 АПК? Кой носи отговорността за разноските при административни производства съгласно разпоредбата на пар. 1, т. 6 от ДР на АПК?

Отговори

Според разпоредбата на чл. 175, ал. 1 АПК очевидна фактическа грешка е несъответствието между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения вид на съдебния акт, което се дължи на писмени грешки, грешки в пресмятанията или други очевидни неточности. В производството за поправка на очевидна фактическа грешка съдът има възможност по свой почин или по искане на страна да отстрани допуснати в съдебния акт очевидни неточности. Както бе посочено по-горе очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 175, ал. 1 АПК е налице, когато в решението съдът е допуснал писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Тук следва да се посочи, че цитираната разпоредба има предвид грешки в чисто технически смисъл, които не са свързани с волята на съда по съществото на спора, а се отнасят до несъответствие между така формираната му воля и външното ѝ изразяване в писмения текст на решението. По силата на пар.1, т. 6 ДР АПК, разноските следва да бъдат поети от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.

Модул "НПК"

(Върховен касационен съд - наказателни дела)

Незаконно производство, придобиване, държане и предаване на оръжие, боеприпаси и взривове, Общоопасни престъпления

Въпроси

Какви са условията за възобновяване на съдебно производство при установени нарушения на правото на ЕС и правото на Конвенцията за защита на основните права на човека и основните свободи? Какви мерки следва да предприеме българският съд в случай на осъждане на лице за непрестъпно деяние? Какви са последиците от тълкувателни решения на ВКС и решения на СЕС в контекста на правото на защита на физическите лица?

Отговори

Предвиденият в българския НПК извънреден способ за възобновяване по искане на осъдения на основанието, визирано в чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, не може да се ползва на формално основание. Без съмнение съдът е длъжен да съблюдава за спазването на основните права, защитени от Конвенцията и от Хартата. И когато установи нарушение на чл. 7 Конвенцията, респективно – на чл. 49 от Хартата, да предприеме ефективни мерки за разумното му компенсиране или за възстановяване на положението в съответствие с правната регулация, която има и примат над националната. Не е дискусионно, че осъждането на човек за непрестъпно деяние представлява нарушение на негово основно право, защитено както от правото на ЕС, така и от Конвенцията и българската правна уредба. В такава съвсем ясна хипотеза не е оправдано българският съд да може да действа само след решение от ЕСПЧ, установяващо нарушението по Конвенцията, за да го отстрани, след като и сам го е констатирал и е наясно с неговата сериозност. При това в практиката си ЕСПЧ приема, че съображенията за правната сигурност не трябва да възпират държавата да коригира особено груби грешки, допуснати в правораздаването, както и че отмяната на влязла в сила присъда е единственото средство за обезщетяване, когато няма друго, с което да се поправи допуснатата несправедливост при осъждането на невинен човек. Дело Lenskaya v. Russia – т. 40 – т. 41 Визираният в Конвенцията (чл. 7, т. 1, изр. 1.) принцип е възпроизведен буквално в чл. 49, т. 1, изр. 1. от Хартата, която пък е източник на правото на ЕС. Решенията на СЕС, с които се тълкува общностна норма са задължителни. Коментираното тук тълкува понятието за банкова дейност“ по смисъла на общностното право в контекста на възможността за ангажиране наказателната отговорност на физически лица, извършващи такава без необходимия лиценз. При все че предмет на решението (съвсем разбираемо) не е (не)съставомерността на деяния, третирани като престъпни по чл. 252, ал. 1 НК, от него безусловно могат да се правят изводи в тази насока. Съвсем буквално пък такива се извеждат от постановеното тълкувателно решение на ВКС. Разпоредбата на чл. 47 от Хартата предвижда, че всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в същия текст условия.

"Българското прецедентно право"

Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.

ВИЖТЕ АБОНАМЕНТНИТЕ НИ ПЛАНОВЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € / 0.79 лв. на ден!*

Вижте всички абонаменти планове

* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**

** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Какво мислят нашите клиенти?

Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат