Dictum – Pro Bono – 27 ноември 2024 г.
Модул "ГПК"
(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)
Недействителност, Нищожност, Облигационно право
Въпрос
Как следва да процедира съдът при релевирано от потребителя възражение за нищожност на договор за банков кредит, по силата на който заеманата сума е деноминирана в чуждестранна валута /швейцарски франкове/ и клаузите, отнасящи се до валутния риск, определят основния предмет на този договор по смисъла на чл. 4, пар. 2 Директива 93/13? Може ли да запази договора като неутрализира неравноправния характер на тези клаузи, или следва да прогласи целия договор за нищожен?
Отговор
При релевирано от потребителя възражение за нищожност на договор за банков кредит, по силата на който заеманата сума е деноминирана в чуждестранна валута /швейцарски франкове/ и клаузите, отнасящи се до валутния риск, определят основния предмет на този договор по смисъла на чл. 4, пар. 2 Директива 93/2013, ако съдът, след прилагане на обективен подход и при извършена служебна проверка, прецени неравноправност на сочените клаузи, той следва да прогласи целия договор за недействителен, в случай че не може да приложи диспозитивна правна норма и с това не излага потребителя на особено неблагоприятни последици. Съдът не може, с цел да запази действителността на договора, да неутрализира неравноправния характер на клаузите, определящи основния предмет на договора по смисъла на чл. 4, пар. 2 Директива 93/2013, като ги адаптира/измени посредством промяна на валутата, в която страните са договаряли предоставянето на заемната сума, или посредством промяна на обменния курс на тази валута към конкретен времеви момент. Съдът може да неутрализира част от клаузите единствено, ако тази именно част може да бъде окачествена като отделна самостоятелна договорка.
Модул "АПК"
(Върховен административен съд - административни дела)
Въпроси
Какви са изискванията за основателни съмнения от страна на митническите органи при неприемането на декларираната митническа стойност съгласно чл. 140 от Регламент (ЕС) №2015/2447? Какви са задълженията на митническите органи при последователното прилагане на методите за определяне на митническата стойност съгласно чл. 74 от Регламент (ЕС) №952/2013? Допустимо ли е декларираната в износната митническа декларация стойност на автомобил да бъде възприета като определена по резервния метод на чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) №952/2013?
Отговори
Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) №2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, пар. 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, пар. 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена (виж т. 52 от Решение на СЕС от 28 февруари 2008 по дело C-263/06, Carboni e derivati Srl и т. 31 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело C-291/2015 EURO 2004 Hungary Kft по тълкуването на чл. 181а от отменения Регламент (ЕИО) №2454/93, съответстващ на чл. 140 от Регламент (ЕС) №2015/2447 според таблицата на съответствието в Приложение 90 към Делегиран регламент(ЕС) 2015/2446). Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) №952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в този текст, докато се стигне до този, по който може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото го правило в установената поредност
Модул "НПК"
(Върховен касационен съд - наказателни дела)
Престъпления против личността, Средна телесна повреда, Телесна повреда
Въпроси
Какви лица имат право на обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на техен близък според разширеното тълкуване на съдебната практика? Какви условия трябва да бъдат изпълнени, за да бъде уважен искът за обезщетение от лица извън най-близкия кръг родственици на починалия? В кои случаи може да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди, свързани с отношенията на братя, сестри и внуци с починалия?
Отговори
С ТР №1/21.06.2018 г. по т. д. №1/2016 г. на ОСНГТК е разширен кръгът на лицата, материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на техен близък, като това са не само лицата, посочени в Постановление №4/25.05.1961 г. и Постановление №5/24.11.1969 г. на ПВС (низходящи – деца, съпруг и възходящи – родители, както и отглеждано, но неосиновено дете и лицето, съжителствало на съпружески начала с починалия), но по изключение и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от смъртта му, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите на решението е прието, че част от този най-близък кръг в традиционните за българското общество отношения са братята и сестрите, както и внуците, отношенията с които се отличават с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на родственик е причинила болки и страдания в по-голям от обичайния интензитет, е справедливо да се признае право на обезщетение, но като изключение от принципното разрешение за такова право само спрямо най-близките родственици на починалия. Следователно за уважаване на предявените искове от лица, извън този кръг е необходимо да се установи кумулативното наличие на създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и реално претърпени неимуществени вреди, надхвърлящи по интензитет и времетраене обичайно присъщите вреди.
"Българското прецедентно право"
Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.
* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**
** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Какво мислят нашите клиенти?
Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат