всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Dictum – Pro Bono – 22 ноември 2024 г.

Поредица Dictum - Pro Bono - ежедневен безплатен бюлетин за най-интересното от новите съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
Електронно периодично издание: ISSN 2738-750X
Dictum Pro Bono - Лого
Представяме Ви избрани правни въпроси и отговори, които експертните ни редактори подбраха за Вас от последно публикуваните съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

Модул "ГПК"

(Върховен касационен съд - граждански и търговски дела)

Търговски сделки, Търговско право

Въпрос

Когато по делото нито поемателят, нито издателят на записа на заповед не докажат твърдяното каузално правоотношение и връзката им със записа на заповед, това основание ли да се откаже плащане по менителничния ефект, като се отхвърли като неоснователен предявения иск на основание чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение?

Отговор

Недоказването на твърденията както на издателя, така и на поемателя по записа на заповед за каузалното правоотношение, не е самодостатъчно за отхърляне по основание на иска за вземането, основано на менителницата. За посочването на кауза, но недоказването й, ищецът не би могъл да се санкционира с отхвърляне на иска, основан на абстрактната правна сделка. Твърдението му за кауза в процеса е обуславящо предмета на защита на ответника. Интерес, но не и задължение, от установяване на каузална причина за издаване записа на заповед, поемателят би имал само с цел преодоляване защитата на длъжника като ответник, в случай че същият би твърдял и доказвал различна каузална причина за издаване на менителничния ефект. Ищецът носи тежестта да установи само редовен от външна страна запис на заповед и в хипотеза, в която сочи обезпечителна функция на записа на заповед, спрямо каузално правоотношение. При въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл. 422 ГПК, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото. Предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. В производството ищецът-кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респективно несъществуването на вземането по записа на заповед. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника - издател, по повод или във връзка с което е издаден записът. При възникнал между страните спор относно конкретно каузално правоотношение и връзката му с издадената ценна книга и твърдени от страните различни каузални правоотношения, по повод или във връзка с които е издаден записът на заповед, съдът е длъжен да изследва въпроса за съществуването на каузалното правоотношение, неговия вид и връзката му с менителничния ефект. Доказването на каузално правоотношение като причина за издаване на записа на заповед е необходимо в случай на въведени от страните твърдения и възражения за обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, от което длъжникът черпи релативни възражения, относими към погасяването на записа на заповед. В посочените случаи всяка от страните съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си.

Модул "АПК"

(Върховен административен съд - административни дела)

Граждански права и статус, Лични данни

Въпроси

Какви са трите необходими условия за възникване на правото на обезщетение съгласно чл. 82, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679? Каква е тежестта на доказване върху администратора на лични данни в исково производство за обезщетение по чл. 82 от Регламент (ЕС) 2016/679? Може ли неразрешено разкриване или достъп до лични данни сами по себе си да бъдат достатъчни за установяване на неподходящи мерки за сигурност по членове 24 и 32 от Регламент (ЕС) 2016/679?

Отговори

В разпоредбата на чл. 82 от Регламент (ЕС) 2016/679 са посочени трите необходими условия, за да възникне правото на обезщетение: 1. нарушение на правата на субекта на данни по Регламент (ЕС) 2016/679 в резултат на обработване на личните му данни, което не е в съответствие с регламента; 2. причинена материална или нематериална вреда; 3. причинна връзка между нарушението на правата по регламента и причинената вреда. Принципът на отчетност на администратора, закрепен в член 5, параграф 2 и конкретизиран в член 24 от Регламент 2016/679, трябва да се тълкува в смисъл, че в исково производство за обезщетение по член 82 от този регламент разглежданият администратор носи тежестта за доказване на обстоятелството, че приложените от него мерки за сигурност по член 32 от посочения регламент са подходящи.

Модул "НПК"

(Върховен касационен съд - наказателни дела)

Доказване, Наказателен процес, Непредпазливо убийство вследствие на умишлено нанесена телесна повреда, Престъпления против личността, Убийство, Убийство на баща, майка, рожден син или дъщеря

Въпроси

Незаконосъобразен ли е въззивния съдебен състав, при положение, че членовете му са работили в различни органи на съдебната власт, като специализираните съдилища, където са имали тясна специализация по други видове наказателни дела, преди да бъдат преназначени в общите съдилища? Правилно ли е формулираното обвинение да определя времето на престъплението като период вместо конкретна дата или час и как това се отразява на правото на защита на подсъдимия? Какви обстоятелства и доказателства удостоверяват прекия умисъл на подсъдимия за причиняване на смъртта на жертвата, особено при наличието на значителна физическа уязвимост?

Отговори

Принципно и съобразно чл. 246, ал. 2 НПК времето на извършване на престъплението е задължителен елемент на обвинението от фактическа страна, но няма забрана той да се изрази в период от време, а не като конкретна дата или час. Така формулираното обвинение не противоречи на изискването за справедлив съдебен процес по чл. 6, пар.1 от КЗПЧОС след като е безспорно, че подсъдимият е бил своевременно и надлежно уведомен за фактическото и правното основание на обвинението срещу него и обективно е имал възможност да се защити по отношение на инкриминирания период от време, за който още в обвинителния акт са изложени ясни съображения какви са били причините за определянето му, включително с начален и краен час.

"Българското прецедентно право"

Въпросите и отговорите в бюлетин Dictum - Pro Bono са част от съдържанието на електронното правно-информационно издание "Българското прецедентно право", което е достъпно само за абонати. Изданието включва архив от над 400 000 съдебни актове на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, анотирани с въпроси и отговори, правни норми и юридически термини.

ВИЖТЕ АБОНАМЕНТНИТЕ НИ ПЛАНОВЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € / 0.79 лв. на ден!*

Вижте всички абонаменти планове

* Осреднена цена за годишен абонамент с пакет "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни**

** Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Какво мислят нашите клиенти?

Ценим всяко мнение и сме горди, че можем да споделим обратната връзка от абонатите на “Българското прецедентно право”

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат